Побеляването като защитен механизъм: двата пътя на увредените стволови клетки
Ново изследване при мишки разглежда побеляването на косата не просто като признак на остаряване, а като възможна следа от защитен процес в организма. В центъра на работата са стволовите клетки на меланоцитите – резервът в космените фоликули, от който се образуват меланоцитите и който поддържа цвета на косата и кожата.
Всеки ден ДНК в тези клетки може да бъде увредена от ултравиолетова радиация, химикали и нормални метаболитни процеси. При част от уврежданията, особено при двуверижни разкъсвания на ДНК, стволовите клетки на меланоцитите преминават през сенодиференциация. Те се превръщат необратимо в зрели пигментни клетки и напускат стволовия резерв. Когато запасът се изчерпи, новите косми губят пигмента си и побеляват.
Според изследователите този механизъм може да ограничи натрупването на клетки с опасни генетични промени. Образно казано, всеки побелял косъм може да отразява саможертва на организма, който отстранява рискови клетки.
Не всяко увреждане обаче задейства защитната реакция. При излагане на канцерогенни химикали и ултравиолетова радиация увредените стволови клетки понякога заобикалят сенодиференциацията. Сигнали от околната тъкан могат да ги подтикнат да се самоподновяват и да продължат да се делят, въпреки генетичните увреждания. Така се създава среда, в която могат да се появят клетки, даващи начало на меланом – форма на рак на кожата.
Изследването описва тези два изхода като противоположни съдби на една и съща популация стволови клетки: единият води до побеляване, а другият може да подпомогне развитието на тумор. Това не означава, че сивата коса сама по себе си предпазва от рак. По-скоро побеляването може да е страничен резултат от процес, чрез който организмът отстранява рискови клетки. Когато този контрол бъде заобиколен от определени канцерогени и тъканни сигнали, увредените клетки могат да оцелеят.
Данните са получени основно при мишки. Все още не е установено дали стволовите клетки на меланоцитите при хората реагират по същия начин, тъй като между видовете има биологични различия, а човешките генетични особености и начин на живот са по-сложни. Изводите могат да насочат бъдещи изследвания върху стареенето, увреждането на ДНК и развитието на меланом. Засега те не дават основание побеляването на косата да се приема като показател за по-нисък или по-висок индивидуален риск от рак.