На 10 октомври 732 г. френско-бургундските сили, водени от Карл Мартел, майордом на Меровингите, нанасят съкрушително поражение на арабските завоеватели от Омаядския халифат. Тази победа слага край на арабското нашествие в Европа.

След нея Карл Велики започва реконкистата – освобождаване на завладените от арабите земи. Тя продължава 760 години и завършва едва през 1492 г. Битката при Поатие е резултат от двадесетгодишни арабски завоевания в Европа, започнали през 711 г. с нашествието на Тарик ибн Зияд.

До Поатие ислямът е овладял Близкия изток, Северна Африка и Иберийския полуостров. Мюсюлманите проникват до Централна Франция и застрашават дори Париж. Това принуждава Карл, фактически управляващ франкските земи, да действа. В битката при Поатие той разполага с около 60–70 хил. бойци, а емирът Абдер Рахман – с около 50–60 хил. Двете войски се дебнат шест дни, без никой от военачалниците да атакува.

Християните дават около 1500 убити, а жертвите сред мюсюлманите остават неизвестни. На бойното поле обаче загива лидерът им Абдер Рахман, което предопределя загубата.