Първата атака срещу Плевен в Руско-турската война от 1877-78 г. започва на 19 юли 1877 г. и продължава до 20 юли. Руските войски, след като превземат Никопол на 15 юли, се придвижват бавно към Плевен – разстояние от 40 км, което покриват за 4 дни със средна скорост от 10 км на ден. Междувременно Осман паша, командир на Видинския гарнизон, научава за руския десант при Свищов и мобилизира силите си. Той изминава 200 км за 6 дни и заема позиции около Плевен на 19 юли, изпреварвайки руснаците с няколко часа. Осман паша разполага с около 17 000 войници, докато руснаците са само 8600. Въпреки численото си превъзходство, и двете страни грешно оценяват силите на противника. Руските войници, уверени, че срещу тях е само плевенският гарнизон, атакуват дръзко. Османците, мислейки, че срещу тях е цяла руска армия, остават в пасивна отбрана. Боевете завършват на 20 юли с около 2000 убити и ранени от всяка страна, като руските загуби са малко по-големи (ок. 2600). Сражението не излъчва категоричен победител, но е успех за Осман паша, макар че той не разгромява по-малобройния противник. Разбитите руски войски се изтеглят за прегрупиране и изчакване на подкрепления, което води до патова ситуация, продължила два месеца с още две неуспешни атаки. Художникът Василий Верешчагин увековечава събитието с картината „След битката“, която напомня за този неуспех. За хората през 1877-78 г. обсадата на Плевен остава най-важното сражение от войната.