На 8 юли 1947 г. правителството на Георги Димитров категорично отхвърля американската финансова помощ по Плана Маршал за възстановяване на Европа след Втората световна война. Този план, кръстен на държавния секретар на САЩ Джордж Маршал, предоставя 13 милиарда долара безвъзмездна помощ на 16 западноевропейски страни, с цел икономическо възстановяване, премахване на търговски бариери и модернизация на промишлеността, като същевременно създава преграда срещу разпространението на комунизма.
Георги Димитров, завърнал се в България през септември 1946 г. след дългогодишен престой в СССР, където прави шеметна кариера като лидер на Коминтерна и депутат в съветския парламент, следва стриктно линията на съветския диктатор Йосиф Сталин. Димитров поставя интересите на Сталин на Балканите над тези на България. След като претърпява поражение на парламентарните избори, той става министър-председател през ноември 1946 г. и оглавява Българската работническа партия (комунисти), която по-късно се преименува на БКП.
Съветската дипломация се противопоставя на Плана Маршал, тъй като не желае финансовата помощ да попречи на изграждането на тоталитарни сталинистки режими в Източна Европа и на обвързването на икономиките им със съветската. На 1 юли 1947 г. официалната съветска позиция е категорично против. На 8 юли, четири дни след като е официално поканена, България отказва да участва. Единствено Чехословакия първоначално приема, но под натиск и обещания от СССР също се отказва.
Този отказ обрича българите на бедност и репресии, тъй като страната остава изолирана от западноевропейското икономическо възстановяване и попада под пълния контрол на съветската система.