Турция направи историческа стъпка, приемайки закон за разоръжаването на ПКК и частична амнистия за задържани. Той обаче не отговаря на основните кюрдски искания, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган вероятно преследва други цели.

Дори в крайната десница тонът се е променил. Девлет Бахчели, лидер на Партията на националистическото действие и коалиционен партньор на Ердоган, някога искаше смъртно наказание за Абдуллах Йоджалан, а сега подкрепя перспектива за освобождаването му. Йоджалан играе ключова роля в процеса на сближаване. От затворническия остров Имрали той призова членовете на ПКК да сложат оръжията и нарече това „историческа победа“. Парламентът прие с голямо мнозинство рамков закон, който може да доведе до освобождаването на хиляди хора, осъдени за членство в ПКК или пропаганда. Изключени са осъдените за убийства и тези с тежки присъди отпреди юни 2005 г., както и самият Йоджалан.

Условието е Националният съвет за сигурност да потвърди, че ПКК е напълно разоръжена. Това може да отнеме време. Йоджалан говори за „първата стъпка по един път от хиляда километра“.

Приемането на закона е историческо, но не означава, че кюрдският въпрос е решен. Кюрдите искат признаване на езика си в съдебната система и администрацията, обучение на майчин език в училищата, по-голямо общинско самоуправление и смекчаване на „Закона за борба с тероризма“. Сега той е толкова широк, че всяко прокюрдско изказване може да доведе до лишаване от свобода.

Прокюрдската партия DEM критикува факта, че правителството е обсъждало закона със задържания Йоджалан, а не с избраните депутати, но въпреки това гласува „за“. Мотивът на Ердоган може да е да извади DEM от опозиционния лагер и да си осигури гласовете на кюрдските депутати и избиратели. Той иска да остане президент и след 2028 г., а конституцията позволява два мандата, освен ако не се стигне до предсрочни избори. За разпускане на парламента или за промяна в конституцията коалицията се нуждае от подкрепата на DEM. Според юриста Вахап Кошкун, ако бъде прието конституционно изменение, което отговаря на кюрдските искания, значителна част от кюрдските избиратели биха го подкрепили, дори и да става въпрос за удължаване на мандата на Ердоган.

Има и външнополитически мотиви. Законът затвърждава ролята на Турция като силен регионален играч. В Северна Сирия той лишава кюрдските части от възможността да се позовават на освободителна борба и отслабва претенциите им за автономия. От Ирак Турция може да изтегли войските си и да подобри икономическото сътрудничество. Пред Европа Ердоган може да представи уреден конфликт и Турция като стабилен партньор. ЕС дълго време критикуваше отношението към кюрдите и турското законодателство срещу тероризма, например присъдата на Селяхатин Демирташ. Европейският съд по правата на човека изисква освобождаването му, но Турция не е задължително да се съобрази. Демирташ подкрепя закона като стъпка към мира.