Изследователи от Университета в Кайро анализират сателитни изображения, стари въздушни снимки, карти на терена и хидроложки модели и стигат до заключението, че две мащабни структури, пресичащи долината край Червената пирамида в Дахшур, вероятно са останки от древни язовири, а не пътища или рампи за превоз на камъни.

Според авторите на проучването, публикувано в научното списание „npj Heritage Science“, двете съоръжения са разположени на около 600–700 метра и са закрепени към склоновете на долината. Тяхната необичайна позиция предполага, че целта им е била да задържат и регулират вода. Източното съоръжение вероятно е служело като основен язовир, а западното е забавяло внезапни наводнения и е улавяло наноси, преди водата да бъде насочвана към отклонителен канал.

Особено внимание привлича формата на западната структура, определена като възможен преливник тип „патешки клюн“. Този дизайн позволява отвеждането на по-големи количества вода при рязко покачване на нивото. Ако функцията и възрастта му бъдат потвърдени, това би го превърнало в изключително ранен пример за подобен принцип в хидравличното инженерство.

Червената пирамида е построена при фараона Снофру от Четвъртата династия и е сред най-ранните успешни пирамиди с гладки страни. Авторите допускат, че контролираната вода около строителната площадка е можела да осигурява вода за работниците и животните, да се използва за строителни смеси и да подпомага преместването на тежки товари. Хидроложките модели показват, че Уади Дахшур вероятно е бил свързан с притоци на по-голямата система Уади Тафла, което е осигурявало водосборна площ от около 100 до 400 квадратни километра.

Въпреки това не става въпрос за директно превозване на блокове с лодки от Нил, тъй като платото при Дахшур е значително по-високо от долината. Учените предполагат комбинирана система, при която традиционни рампи и сухопътен транспорт са били подпомагани от локално използване на вода. Хипотезата се вписва в климатичната картина на Старото царство, когато Северна Африка е била по-влажна и долините периодично са били подлагани на силни поройни наводнения.

Изследователите подчертават, че теорията все още не е доказана. Структурите не са археологически датирани, а самите автори говорят за „възможни древни язовири“. Необходими са разкопки, които да открият следи от целенасочено изградени ядра, защитни конструкции или материали за надеждно датиране. Ако хипотезата бъде потвърдена, това ще покаже, че строителите от времето на Снофру са използвали не само сложни техники за обработка и транспорт на камък, но и мащабно управление на водните ресурси в логистиката на пирамидалното строителство.