На 18 август 1682 г. Петър I става цар на Русия. Управлението му е белязано от мащабни промени, които превръщат страната в Руска империя, а самият той се провъзгласява за пръв руски император. Роден на 9 юни 1672 г., той е най-малкият син на цар Алексей Романов от втория му брак с Наталия Наришкина. След смъртта на баща му избухва борба за власт между родовете на двете му съпруги. През 1682 г. Петър е провъзгласен за цар заедно с по-големия си полубрат Иван V, но поради малолетието си управлява с регентството на майка си. Двамата братя управляват съвместно до 1696 г., когато Иван V се оттегля поради здравословни проблеми.

Младият цар израства в Москва, получава образование от европейски учени и още преди да навърши пълнолетие се жени за болярката Евдокия Лопухина, но бракът им скоро се разпада. След като поема властта, Петър I насочва усилията си към осигуряване на морски излаз. Той води война срещу Кримското ханство и Османската империя, като през 1696 г. превзема крепостта Азов. Това му дава достъп до Азовско море и го убеждава в значението на флота. За да модернизира армията и флота, той изпраща млади руснаци да се обучават в Европа, а през 1697 г. самият той заминава на 15-месечно пътуване из европейските държави, търсейки съюзници и изучавайки местните технологии и военно дело.

През 1698 г. Петър е принуден да се върне в Москва заради въстание, организирано от неговата сестра София със съдействието на стрелци. Той потушава метежа, заточва сестра си в манастир и екзекутира над 800 участници. След това налага западни обичаи – забранява брадите и въвежда европейско облекло, сменя календара и реформира армията, където чинът вече се получава за заслуги, а не по наследство.

През 1699 г. по негова инициатива е създаден Северният съюз срещу Швеция, включващ Русия, Дания, Саксония и Полша. Целта е осигуряване на излаз на Балтийско море. След като сключва мир с Османската империя през 1700 г., Русия се насочва срещу шведския крал Карл XII. Първоначално руските войски търпят неуспехи, но постепенно набират сила. През 1702 г. превземат крепостта Нотебург, а през 1703 г. – Ниеншанц, след което Петър заповядва построяването на нов град – Санкт Петербург. В хода на войната той се запознава с литовката Марта Скавронска, която по-късно става негова съпруга под името Екатерина I. Русия превзема Нарва и Дерпт и си осигурява достъп до Източна Прибалтика. Войната приключва през 1721 г. с мирен договор, по силата на който Русия получава Ингрия, Естония, Ливония и част от Карелия. Тогава Петър провъзгласява Русия за империя, а себе си за император.

След войната той продължава реформите: обявява Санкт Петербург за столица, въвежда нов шрифт на кирилицата, заменя патриаршеството със Светия синод, ръководен от самия император, и приема закон, даващ на монарха правото сам да избере своя наследник. Петър I умира на 8 февруари 1725 г. и е наследен от съпругата си Екатерина I. Той остава в историята като един от най-великите руски владетели.