На 8 октомври 927 г. в Константинопол българският цар Петър I се жени за Мария Лакапина – внучка на византийския император Роман I Лакапин и дъщеря на неговия син Христофор. Церемонията се извършва в църквата „Света Богородица“ при Пиги край византийската столица, а венчавката е отслужена от константинополския патриарх Стефан II. След брака Мария приема името Ирина, което означава „мир“ – знак за новите отношения между България и Византия.

Край на дългия конфликт

Сватбата е част от мирното споразумение между България и Византия след смъртта на цар Симеон Велики през май 927 г. Неговият наследник Петър I поема управлението в условия на продължителна война, но скоро се насочва към дипломатическо уреждане на отношенията с Константинопол. Мирният договор е важен успех: Византия признава титлата „цар“ на Петър I, а Българската църква получава признание за автокефална, начело с патриарх. Предвижда се още годишен данък от Византия за България и се уреждат териториалните отношения. Споразумението е представяно като тридесетгодишен мир, който прекратява военния сблъсък и създава условия за относителна стабилност на Балканите.

Мария като българска владетелка

Бракът има не само династично, но и ясно политическо значение. За византийския двор той означава свързване с българския владетел, а за България – признание от Константинопол на нейния императорски статут и църковна независимост. Византийският хронист Симеон Логотет описва раздялата на Мария с рода ѝ и пристигането ѝ в България с думите, че тя се радвала, понеже се е свързала „с мъж цар“ и е била наречена владетелка на българите. Петър I управлява България до 969 г. и остава най-дълго управлявалият владетел в историята на Първото българско царство. Сватбата му с Мария Лакапина се превръща в символ на мира, постигнат след десетилетия на войни между България и Византия.