Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ и на парламентарната комисия по външна политика Петър Витанов заяви, че има съмнения потъналият в Черно море кораб да не е превозвал декларираната морска сол от Египет за Румъния.

По думите му маршрутът, който обикновено се изминава за пет дни, в конкретния случай е отнел 15 дни. Това подсказва, че е имало претоварване и вероятно е превозван друг тип товар, а не сол. Витанов подчерта, че няма потвърдена информация какво точно е имало на борда. „Никой не може да каже какво точно е имало на борда. Експлозията е била огромна“, каза той.

Според него от началото на годината над 460 кораба са били атакувани в Черно море, като голяма част от нападенията са извършени през последните няколко месеца. Корабите са били атакувани както от украинска, така и от руска страна. Витанов заяви, че все още няма неоспорими доказателства кой стои зад атаките. „Логиката предполага, че става дума за руски удари, но когато говорим от името на държавата, не можем да си позволим да боравим с предположения“, посочи той.

По думите му работната хипотеза остава, че най-вероятно става дума за руски атаки. България търси доказателства, сред които отломки от безпилотни летателни апарати или морски дронове, но такива все още не са открити. Витанов отбеляза, че приблизително малко повече са корабите, ударени от украинска страна, но отказа да съобщи подробности от данните, представени на Консултативния съвет за национална сигурност. Според него търговски кораби се използват и за преместване на войски и пренасяне на оръжия.

Разследването се извършва по протокол на НАТО, като се използва съдействието на румънски, турски и други партньорски служби. Витанов заяви, че България не може да посочи Русия като извършител, преди да разполага с доказателства. „Нямаме притеснения да заявим, че най-вероятно става дума за руски дрон. Но преди да имаме каквито и да било доказателства, не можем да го обявим като установен факт“, каза той.

Той обясни, че при подобни инциденти не е задействан член 4 от договора за НАТО. По думите му Алиансът не насърчава използването му в такива случаи, тъй като прекомерното му прилагане може да обезцени механизма.

Витанов заяви, че не разполага с информация дали България е отговорила на критиките за бързото прекратяване на издирвателните действия. Той обаче похвали българските екипи, които са спасили всички бедстващи моряци от втория кораб. По думите му наблизо е имало и кораб с изцяло български екипаж, плаващ под български флаг, който не е пострадал.

Витанов призова България да укрепи фланга си, да работи за стабилността в Черно море и да търси инициативи за намаляване на напрежението. „България сама по себе си не може да направи нищо“, каза той, като подчерта, че политиките за сигурност в региона се съгласуват с партньорите в НАТО и Европейския съюз.