Текстът разглежда скандала около Петрохан и ролята на журналистиката. Авторът признава, че психологическата експертиза на загинали е трудна и допуска грешки. Но се фокусира върху факти, потвърдени от живи хора. Най-шокиращото е, че според думите на живия баща на момиче, майката на убития Николай е участвала в убеждаването му да даде 13-годишната си дъщеря на сектата, където тя е трябвало да бъде сексуално използвана от нейния син. Става дума за жената в жълто, която обикаля телевизиите, кланя се пред паметника на убиеца и е част от системата за снабдяване на сектата със свежа кръв. Авторът отбелязва, че човешките отклонения и лудост често остават незабелязани от властите до тежки престъпления. Обществото не бива да съди болните, но е виновно, ако не разпознае болестта навреме. Основният въпрос е към журналистите: защо застават срещу очевидната истина и дават глас на майка, която е изоставила детето си в сектата и е убеждавала други родители. Сектата е представяна като светци, макар поведението ѝ да е било укоримо. Текстът не затваря страницата и за политическата протекция, която сектата е получавала от 2021 до почти 2026 г., политическата апатия и разминаването между президента Радев, който определя случилото се като престъпно, и вътрешния министър. Именно държавната протекция и отказът да бъде укорена показват, че обществото е болно.