Американският адвокат Тим Козноф, чиято практика е съсредоточена върху тежки дела, свързани с деца, даде оценка как би протекъл казус от типа на „Петрохан“, ако се беше развил в САЩ. Според него при сигнал с подобна тежест държавният апарат нямаше да се ограничи до формални дисциплинарни проверки с изтекли срокове или до архивно забвение.

Първо, правораздавателните механизми щяха да се задействат незабавно. При данни за затворена общност и деца в уязвима възраст биха били активирани специализирани структури като Project Safe Childhood или междуинституционални Task Forces. Приоритетът на федералните и местните органи нямаше да бъде само събирането на формални доказателства за минал период, а светкавичното идентифициране и извеждане на всяко дете от зоната на потенциален риск. Претърсвания, изземване на дигитални носители и проследяване на финансови следи щяха да последват в рамките на часове.

Второ, медийната среда нямаше да позволи казусът да потъне в административно мълчание. Разследващата журналистика в САЩ действа като обтегнат нерв на обществената съвест. Ако се установи, че държавна структура е пренебрегнала сигнал за дете в опасност или е „загубила“ преписка, последващият институционален трус щеше да доведе до незабавни кадрови изчиствания, остри парламентарни изслушвания и мащабен обществен отзвук.

Трето, обществената реакция щеше да бъде категорична и монолитна. В тази сфера американското общество не познава политически индулгенции или партийни пристрастия – институционалният щит около всяка форма на сексуална експлоатация рухва под тежестта на общия морален консенсус.