Публичното представяне на случая „Петрохан“ предизвика сериозни въпроси не толкова с неизказаното, колкото с начина, по който беше разказан. Частно вещо лице пое ролята на говорител на прокуратурата и използва наситен с емоции език, за да обясни тежък криминален случай. Според експертна оценка говорителите на институциите трябва да използват по-неутрален език и по-умерено поведение, за да се създава доверие и да се сваля напрежението. Вместо това обществото видя обратното.

На брифинга бяха изнесени много повече детайли от необходимото – за камери, оръжия, барутни частици и поведението на загиналите. Информацията можеше да бъде споделена по-адекватно и след приключване на досъдебното производство. Въпреки това експертът е склонен да вярва на изнесената версия: по нищо не личи убийствата да носят почерка на организираната престъпност.

Остава открит въпросът защо, ако институциите са разполагали с данни за паравоенна структура, сексуални посегателства и специфична затворена среда около „Петрохан“, тази група е била оставена да функционира години наред. Сигнали е имало – към МВР, ДАНС и прокуратурата – но резултатът е известен. Може само да се спекулира дали става дума за преднамерено безхаберие или просто за безхаберие. Материали са били предадени от ДАНС на прокуратурата още през януари 2025 г., но това не е довело до навременна реакция. Твърдението, че сигналите не били правилно адресирани, не е вярно: когато институция получи сигнал за престъпление извън своите прерогативи, тя го препраща по компетентност.

Отказът на родители да съдействат категорично не е адекватна причина институциите да не се задействат. При съмнения за тежки криминални престъпления полицията има право да действа в условия на неотложност. Имало е предишни сигнали и данни, а през годините около въпросния човек винаги е имало деца. Държавната агенция за закрила на децата е имала правомощия да извършва проверки на място. Имало е и други канали – например фактът, че едно от момчетата е било записано в училище, но не го е посещавало. Оттам е можело да започне разплитане на случая, ако е имало будна съвест и воля.

Проверките на МВР за издадените разрешителни за оръжия на членове на групата вероятно ще покажат, че формално критериите са били покрити. Няма известни данни някой от групата да е бил осъждан за умишлено престъпление, което би било основание за отказ. Същевременно съществува механизъм, по който МВР може да отнеме оръжия при данни, че с тях може да се извърши престъпление.

Голямото внимание към твърденията за секта, сексуални посегателства, психическо състояние и поведение на загиналите преди приключване на разследването има обяснение – обществото се вълнува от случая, но е възможно да е търсен и политически ефект. Дори да не е имало умисъл, такъв ефект е произведен. Политическото говорене надделя над експертното, което руши авторитета на институциите и подкопава доверието.

Публичното представяне на категорична версия за мотива, последователността на действията и липсата на външна намеса, докато експертизите още не са приключили, също може да се разглежда като търсене на политически ефект. По-удачно би било да се изчака краят на досъдебното производство. По НПК пострадалите имат право да не се съгласят с прекратяване и да поискат доизясняване и доразследване, а при отказ на прокуратурата – да се обърнат към съда. Този процес отнема време и би охладил страстите. Отделно е можело да се говори с близките на убитите, за които случаят е огромен шок. Работата в МВР е тежка и някои служители губят емпатия дори към жертвите, вероятно като защитен механизъм.

Съществува риск предварителното изваждане на основната версия още в деня на престъплението да стесни посоката на разследването. Възможно е след намирането на телата сигналите да са били обобщени и докладвани на ръководството на прокуратурата и веднага споделени с медиите. За да се върне доверието в институциите, са нужни хора, които разбират от стратегическа комуникация, обучени говорители, които да говорят само те при обществено значими казуси, и политическо ръководство, което да се вслушва в експертизата. Това изисква системни усилия, а не еднократни мерки.