Случаят „Петрохан“ остава изпълнен с повече въпроси, отколкото с отговори. След последния брифинг на институциите бяха представени подробности за камери, оръжия, барутни частици и поведението на загиналите, но стана ясно, че част от експертизите още не са готови. Според експерт по криминология и политически науки проблемът не е само в неизказаното, а в начина, по който случаят беше разказан. Частно вещо лице иззе ролята на говорител на прокуратурата и използва силно емоционален език, докато институционалните говорители би трябвало да са неутрални и умерени. Така се гради доверие и се намалява общественото напрежение, а в случая се видя обратното.

По думите на експерта са дадени повече детайли от необходимото. От значение е не само какво се съобщава, но и кой го съобщава. Можело е да се изчака приключването на досъдебното производство. Той е склонен да вярва на изнесената версия и смята, че по нищо не личи убийствата да носят почерка на организираната престъпност.

Ако институциите действително са разполагали с информация за паравоенна структура, сексуални посегателства и затворена среда около „Петрохан“, защо групата е била оставена да функционира години наред? Имало е сигнали до МВР, ДАНС и прокуратурата, но според анализа може само да се спекулира дали става дума за преднамерено безхаберие или за обикновено безхаберие. ДАНС е предала материали на прокуратурата още през януари 2025 г. Твърдението, че сигналите не били правилно адресирани, не е вярно: при сигнал за престъпление извън компетентност институцията е длъжна да го препрати по компетентност. ДАНС е направила това, а крайният резултат е известен.

Прокуратурата обясни, че при проверките за неправомерни действия спрямо деца е срещнала отказ от съдействие от родители. Според експерта това категорично не е адекватна причина институциите да бездействат. При съмнения за тежки криминални престъпления полицията има право да действа в условия на неотложност. Имало е предишни сигнали и данни за този човек, а през годините около него винаги е имало деца. Държавната агенция за закрила на децата има правомощия да извършва проверки на място. Имало е и други канали за реакция – например фактът, че едно от момчетата е било записано в училище, но не го е посещавало. Дори от училищното настоятелство е можело да се сигнализира.

МВР проверява две районни управления за издадените разрешителни за оръжия на членове на групата. Според експерта, щом има издадени разрешения, най-вероятно формално са покрити критериите и проверките едва ли ще покажат нещо друго. Не се знае някой от групата да е бил осъждан за умишлено престъпление, което би било основание за отказ. Съществува механизъм МВР да отнема оръжия при данни, че с тях може да се извърши престъпление. Като пример се посочва случаят с голям брой оръжия на Ивелин Михайлов, отнети от МВР, макар по-късно съдът да е решил, че отнемането е неправомерно.

На брифинга беше отделено голямо внимание на твърдения за секта, сексуални посегателства, психическото състояние и поведението на загиналите, при положение че разследването не е приключило и предстоят още 12 експертизи. Според анализа това се дължи на силния обществен интерес и вероятно на търсен политически ефект. Дори ефектът да не е бил преднамерен, той е произведен. Политическото говорене надделя над експертното, което руши авторитета на институциите и намалява доверието в тях.

Изказва се и риск предварителното представяне на категорична версия за мотива, последователността на действията и липсата на външна намеса да стесни посоките на разследването. Най-удачно е било да се изчака приключването на досъдебното производство. Прекратяването се прави от прокурора, а по НПК пострадалите имат право да не се съгласят и писмено да поискат доизясняване. Ако прокуратурата не уважи молбата, следващата стъпка е съдът. Това отнема време и може да охлади страстите. Можело е да се говори и с близките на убитите, за които случаят е огромен шок. Дори при недоверие между близки и институции има начини за комуникация. Работата в МВР е тежка и някои служители губят емпатия, понякога като защитен механизъм.

Комуникацията на институциите създава пространство за конспиративни версии и допълнително разделя обществото. За връщане на доверието са нужни хора, които разбират от стратегическа комуникация. Говорителите трябва да се обучават и при обществено значими казуси да говори само определен подготвен говорител. Това е системен процес, а не еднократно усилие. В пресцентъра на МВР има подготвени хора, но политическото ръководство трябва да се вслушва в експертизата им.

Авторът на анализа е докторант по криминология и политически науки с професионален опит в теренни изследвания, дълбочинни интервюта и анализи на радикализация, екстремизъм, конвенционална и организирана престъпност. Той е основател на експертен изследователски хъб.