Според социалния психолог доц. Николай Димитров пресконференцията за случая „Петрохан“ е била твърде фестивална и направена с голяма помпозност. Той припомня, че информацията се очакваше дълго, след като вътрешният министър обеща тя да бъде дадена до края на август, а закъснението изостри очакванията. Въпреки това на пресконференцията не бяха представени съществено различни факти от вече известните от прокуратурата и разследващите органи.

Допускането на близките на жертвите в залата, по думите му, е допринесло за още по-фестивалното настроение. Ако те не бяха допуснати, това щеше да се отрази на имиджа както на прокуратурата, така и на медиите.

Димитров коментира и твърдението на криминалния психолог Росен Йорданов, че хора от „Да, България“ са ходили при Ивайло Калушев, за да редят листи. Според него това е начин да се уязви групата около Ивайло Мирчев, ядрото в „Да, България“ и ДБ, както и общият им кандидат с останалите опозиционни партии за изборите. Той смята, че случаят ще нанесе щета върху ПП и ДБ.

Социалният психолог отбелязва, че изборите за президент са мажоритарни, а в кампанията водещите кандидати се обявяват като издигнати от инициативни комитети. Въпреки това паметта на много избиратели не е толкова къса, макар мнозина да правят емоционален, а не рационален избор.

По думите му подобни боричкания и компромати тепърва ще излизат в кампанията. Публикуването на експертизата по „Петрохан“ може да се разглежда като част от компроматната война. В разгара на кампанията всеки трябва да очаква удари отвсякъде, а Йотова, сочена за фаворит, трябва да внимава, защото всяко нещо може да бъде използвано срещу нея.

Димитров подчертава, че без ефективен социален контрол от останалите членове на групата и без институционален контрол нещата няма да се подобрят. Тези обществени процеси се случват бавно и с желание от двете страни. Според него българите имат дистанция към властта: от една страна очакват персонифицирана бащина фигура, на която да се доверяват и да следват безпрекословно, а от друга смятат, че нормите са измислени за другите, докато за самите тях те са по-скоро тормоз.