В текста се настоява случаят с педофилската секта, свързвана с хижа „Петрохан“, да не бъде оставен да се оттече като поредната жълта клюка. Според автора не е достатъчно обществото да изпитва само гняв и погнуса към директните участници; същата реакция трябва да бъде насочена и към политическите покровители, спонсорите, медийните застъпници, помагачите, приятелите и снабдителите на сектата. Всички, които с микрофон или без него се опитват да оправдаят петроханското престъпление или да отклонят вниманието от него, са представени като морални огризки и извратеняци.

Отделно се обръща внимание на самозвана „общност“, в която педофилията била представяна не като престъпление, а като „страдание“. Посочва се, че подобна „мислителка“ има дори в СЕМ, а това кощунство трябва да бъде изкоренено. Призивът е за ясна обществена реакция: изолиране, остракиране, отказ от участие в техни предавания, от четене на сайтовете им и от гласуване за тях. Хората трябва да ги сочат с пръст, където ги срещнат, защото тази гнусота не заслужава друго. Част от тях са известни поименно, а някои са били видени и чути около пресконференцията онзи ден.

Накрая се поставя въпросът докога медиите ще дават трибуна на психическите девиации и извращения на майки, бащи, лели и вуйни на педофилите от петроханската секта и техния приятелски кръг. Искането е ефирът да бъде затворен за тях. Според автора има елементарни правила и норми, които изключват такова масирано медийно обгрижване на това гнусно долнопробие, защото то трови обществото и създава обществена патология, застрашаваща всички.