Световната икономика показва по-голяма устойчивост на геополитическите и енергийните сътресения, отколкото мнозина очакваха. Това заяви главният икономист на UBS Даниел Калт. Той определи като вероятен сценарий икономиката да продължи да расте, подкрепена от възстановяването на промишлените поръчки, инвестициите в енергетика и центрове за данни, както и от бума около изкуствения интелект. Увеличаването на разходите за отбрана също стимулира производствата в редица европейски страни.

Банката обаче предупреждава, че петролният шок не е преминал. Ако цената на петрола скочи до 150-200 долара за барел, „играта приключва“ – така Калт описва екстремния сценарий. Засега подобно развитие не се е реализирало. Част от обяснението е в освобождаването на стратегически резерви от страна на САЩ и Китай, но по-важна е структурната промяна: съвременната икономика използва много по-малко петрол за единица произведена продукция, отколкото през 70-те години. Емисиите на въглерод на долар добавена стойност в САЩ са спаднали от близо килограм на под 300 грама, а подобна тенденция се наблюдава и в Китай.

Реалният риск идва, ако петролът се задържи около 120 долара за барел в продължение на шест месеца. Тогава инфлацията в САЩ може да се повиши до около 5%, което би поставило Федералния резерв в трудна позиция. Вместо да намалява лихвите, централната банка може да бъде принудена отново да затегне паричната политика. Оттам следва верига от негативни ефекти – по-скъпият петрол ускорява инфлацията, лихвите остават високи, а по-скъпото финансиране притиска оценките на компаниите и потреблението. Калт предупреждава, че спад на американския фондов пазар с около 30% би могъл да сложи край на потребителския бум в САЩ и да предизвика рецесия, която да се разпространи по света.

За разлика от тези рискове, в момента корпоративните печалби растат солидно. UBS започна годината с прогноза за 10% увеличение, но я повиши първо на 20%, а после на 25%. Източноевропейските пазари, изключвайки Русия, показват резултати, близки до американските, благодарение на процеса на икономическо догонване.

Отбраната се очертава като нов двигател на европейската икономика. Балтийските страни вече отделят 5-6% от БВП за отбрана, Полша, Финландия и Швеция също увеличават разходите си. Германия също е в тази посока, докато Швейцария изостава. Новите поръчки към отбранителната индустрия вече стимулират производството на редица компании, включително швейцарски.

По отношение на изкуствения интелект, инвестиционният бум може да продължи още две-три години. Но рискът не е еднакъв в целия сектор. Ако се появи нов модел, който използва значително по-малко енергия и изчислителна мощност, част от строящите се в момента центрове за данни могат да станат излишни и да предизвикат срив на инвестициите. Дългосрочният потенциал обаче е в приложенията на технологията в реалния бизнес, където се очакват съществени подобрения на производителността през следващите 5-10 години.

UBS не вижда в момента привлекателни нива за покупка на американски държавни облигации. Банката е намалила значително експозицията си към тях и при сегашните рискове не планира да я увеличава. Ако пазарът се срине до силно подценени нива, може да се появи възможност, но тя още не е настъпила. Така основното послание остава предпазливо оптимистично: икономиката успява да абсорбира геополитическите удари, но границата между устойчивост и криза минава през цената на петрола.