На софийския булевард „Константин Величков“, близо до метростанция, рано сутрин се чува кукуригане на петли. Разказвачът ги чува, докато отива на работа, и това му се струва хубав знак.

Преди няколко дни той зареждал на близката бензиностанция и служителят му казал, че предна дясна гума е мека. Тъй като му предстоял път от около 300 километра, отишъл в сервиз отсреща – точно там, където кукуригат петлите. Момчетата огледали гумата, сторила им се сложна и го насочили към гумарница на 100 метра. Не поискали пари, макар да свалили и прегледали гумата.

Докато я гледали, той чул петлите и попитал дали са при тях. Оказало се, че са при комшиите. Повечето били изклани, защото от съседния блок имало оплаквания – петлите будели хората още по първи петли. Въпреки това няколко останали и сутрин се чуват поне два гласа.

Това го накарало да се замисли: „Константин Величков“ е оживен булевард с коли, хора, трамваи, бензиностанция, денонощен магазин за алкохол и светофари, които писукат през половин минута. Шумът е нон стоп, 24/7. Но на някои им пречат именно петлите. Преди две-три поколения България била селска страна и кукуригането възвестявало новия ден; петелът, макар и иронизиран, бил символ на събуждането. Струва му се перверзно граждани да искат петлите да бъдат изклани, защото им пречат да сънуват, докато трамваите, виковете, линейките и патрулките не им пречат.

Накрая разказвачът казва, че е щял да пише за политика, но няма нужда. Целта на текста е друга: поне някой да прочете светлия разказ на Станислав Стратиев „Черешата с алените сърца“. Според него Стратиев, починал преди повече от 20 години, в повечето си творби е предимно мрачен, но този къс разказ е апотеоз на светлината и повествование за доброто. Малцина такива хора са останали, повечето от които разказвачът познава. Завършва с пожелание да се пазим, да бъдем здрави и с „Кукуригу“.