Петковден – празник на вярата, земята и семейството

На 14 октомври православната християнска църква отбелязва деня на преподобна Параскева, която у нас е почитана като Петка Българска. Празникът обаче е познат и като Зимен Петковден и в народните вярвания бележи прехода към зимата.

Денят се смята за „повратен“, а в някои краища се спазва обичаят „полазване“. Според него какъвто човек пръв прекрачи прага на къщата, такъв ще бъде късметът и здравето през цялата година.

Традициите и честванията на този ден носят предхристиянски белези на аграрните култове – от епохата, когато земеделието дава нов поглед към живота на човека, а основно място заема плодородието на земята, олицетворено от жената, даряваща живот. Света Петка се смята за закрилница на дома и семейството.

Начало на годежите и край на земеделската работа

От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта – както при хората, така и при животните. Празникът бележи и края на земеделската работа: последната есенна сеитба и прибирането на реколтата. Дотогава всички полски дейности трябва да са приключили, затова народът казва: „На Петковден ралото да ти е под стрехата“.

Народната метеорология също има своята дума. Ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, зимата ще е тежка и снежна.

Празник на овчарите и поверия за вълната

Денят е празник и за овчарите – те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница. След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка“. Забраната включва и плетенето, за да не се оплетат червата на агънцата.

Вярва се, че жените, които не спазват повелята, биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Според поверията човек, облякъл дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.

Задушница, курбани и обреден хляб „Света Петка“

В съботата преди Петковден се провежда Петковденска задушница. За почит към мъртвите се раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.

На самия празник се правят родови курбани и се приготвят обредни хлябове. Най-големият, наречен „Света Петка“, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекръства и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо, благославя с него всички и раздава парченца.

На трапезата на Петковден е добре да присъстват гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз и обредни хлябове.

Кой празнува имен ден

На 14 октомври имен ден празнуват: Петя, Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш и Кева.