Унгарският парламент снема депутатския имунитет на министър-председателя Петер Мадяр. Гласуването е 139 „за“ и 0 „против“, без въздържали се. Самият Мадяр поиска сваляне на имунитета си на 22 септември, заявявайки, че съвестта му е чиста и че решение трябва да вземе парламентът. Преди това главната прокуратура внесе искане за отнемане на имунитета му.

Обвинението е свързано с инцидент от юни 2024 г. в нощен клуб в Будапеща. Мадяр, тогава новоизбран евродепутат, влиза в спор с посетител, който го снима с телефон. Политикът грабва устройството, на стойност около 140 000 форинта (около 400 евро), и го хвърля в река Дунав. По-късно водолази изваждат телефона и го връщат на собственика в изправност. Мадяр твърди, че мъжът е бил провокатор, нает от тогава управляващата „Фидес“, който го е следил, обиждал съпругата и децата му и предизвикал скандал. Според друга версия Мадяр се е напил, държал се агресивно и тормозил жени, а собственикът на телефона просто документирал поведението му. Мадяр отрича тази версия.

Първоначално полицията образува преписка за нарушаване на обществения ред и вандализъм, но по-късно обвинението е променено на кражба. На 24 септември 2024 г. главният прокурор Петер Полт поиска от Европейския парламент да снеме имунитета на Мадяр. Евродепутатът обвини прокурора в политическа пристрастност, а тогавашният премиер Виктор Орбан заяви, че Мадяр се укрива от правосъдието чрез европейския си мандат. Разглеждането се проточи и на 7 октомври Европейският парламент отказа да снеме имунитета му, позовавайки се на признаци за политически мотивирано преследване. След победата на партия „Тиса“ на парламентарните избори и избирането на Мадяр за министър-председател мандатът му като евродепутат приключи и унгарската прокуратура възобнови разследването. На 22 септември Мадяр заяви, че не смята действията си за престъпни и че „днес бих постъпил по същия начин“.

В отделно развитие Унгария се готви да разсекрети десетки хиляди документи на бившите комунистически служби за държавна сигурност. Процесът ще протече на два етапа, като първият започва на 4 ноември. Архивът на службите съобщи, че досиетата съдържат имената на около 50 000–60 000 души. Досега достъп имаха само близки роднини и изследователи, а сега документите ще бъдат в онлайн база с търсене по име, дата или място на раждане, име на майката, псевдоним и вид или номер на документ. Някои данни ще бъдат частично редактирани, за да се защитят чувствителни лични сведения – здравословно състояние, зависимости, сексуален живот и ориентация. Вторият етап е планиран за 25 февруари догодина, когато ще станат публично достъпни около 9000 досиета за вербувани лица или хора, набелязани за вербуване. Архивът отбелязва, че правителствата, наследили диктаторски режими, рядко разкриват имена на агенти и информатори, а още по-рядко публикуват толкова подробни досиета.