Древното име на Перперикон

Скалният град Перперикон най-вероятно е носил в древността името Пергам или Пергамон. Това заяви археологът проф. Николай Овчаров при представянето на резултатите от тазгодишните разкопки на обекта. Хипотезата е изказана от него още преди 20 години, но днес тя получава все по-сериозна подкрепа – както от мащаба на самото селище, така и от нови изследвания на антични географски карти.

В основата на теорията стоят трудовете на римския географ Клавдий Птолемей, живял през II век. В картите, създадени по неговото съчинение „География“, е отбелязан град с име Пергам или Пергамон, разположен в Родопите. Според археолога мястото съвпада приблизително със средното течение на река Арда.

Допълнителен аргумент са изследванията на специалисти от Техническия университет в Берлин, които приравняват координатите на Птолемей към съвременната географска система. Последното посочено изследване поставя древния Пергамон в Източните Родопи, между Златоград и Кърджали. Античните карти допускат отклонение от 20 до 30 километра, но според проф. Овчаров това не променя основния извод.

„Когато съчетаем археологическите данни с историческите и с това, което последно са открили в тази насока, можем категорично вече да кажем, че старото име на Перперикон е Пергам или Пергамон“, посочи той.

Названието означава укрепление или крепост и произлиза от хетско-лувийския език, откъдето е навлязло и в тракийския. Фактът, че съществува друг известен античен Пергамон в Мала Азия, не противоречи на хипотезата – в древността различни градове често са носили еднакви имена.

Нови реликви и открития

Приключващият археологически сезон донесе находки от римската епоха до XIV век. Сред най-ценните е бронзов енколпион – реликварий с изображение на Богородица Оранта, датиран от X – началото на XI век, времето на цар Самуил.

Двете половини на реликвария са открити с разлика от месец и половина. Първо археолозите намерили задната част, а само дни преди края на разкопките – и лицевата половина с изображението на Божията майка. Енколпионите са използвани за съхраняване на свети мощи и други християнски реликви.

Открит е и втори реликварий от XI–XII век, който тепърва ще бъде отворен и изследван. От римската епоха са намерени оброчна плочка от II–III век и изображение на Зевс с портретни черти. Сред останалите находки са фибули от IV–V век, предмети от края на VI и началото на VII век, както и средновековни гривни, апликации и наушници от XIV век.

Според проф. Овчаров находките потвърждават, че Перперикон е бил обитаван продължително през различни исторически епохи. Археологът определи сезона като изключително успешен и отбеляза, че през последните три години проучванията са напреднали значително благодарение на финансирането за приоритетни археологически обекти.