На 15 октомври 1985 г. Михаил Горбачов представя пред пленум на ЦК на КПСС план, който трябва да ускори развитието на съветската икономика до края на века. Целите са националният доход и промишленото производство да нараснат почти двойно, а производителността на труда — с до 150 процента. Първоначално не се предвижда отказ от плановата икономика. Замисълът е системата да бъде модернизирана чрез по-добро управление, нови технологии, по-голяма самостоятелност на предприятията и ограничено насърчаване на кооперативната инициатива. Това е продължение на курса към ускоряване, обявен на априлския пленум през същата година.

Горбачов наследява икономика с огромен индустриален и военен ресурс, но изоставаща в производителността, потребителските стоки и внедряването на нови технологии. Централното планиране контролира производството, цените и разпределението, а предприятията имат слаби стимули да повишават качеството или да намаляват разходите.

През февруари 1986 г. XXVII конгрес на КПСС утвърждава курса към ускоряване и обновяване. Постепенно към икономическата промяна се добавят гласността и демократизацията. След аварията в Чернобил през април 1986 г. ограниченията върху информацията започват да се оспорват по-силно, а натискът за откритост нараства.

През юни 1987 г. Законът за държавното предприятие разширява правомощията на ръководствата и въвежда принципи на самоиздръжка. Предприятията поемат по-голяма отговорност за резултатите си, но основните механизми на плановата икономика остават. През 1988 г. се създават законови възможности за кооперативи и ограничена частна стопанска дейност, особено в търговията, услугите и общественото хранене.

Реформите постепенно излизат извън икономиката. През 1989 г. се провеждат частично конкурентни избори за Конгрес на народните депутати на СССР. В публичния живот се появяват открити критики към привилегиите на партийния апарат, репресиите от миналото и провалите на държавното управление. През март 1990 г. е премахнат конституционният монопол на КПСС върху политическата власт. Горбачов е избран за президент на СССР, но реформите вече са породили сили, които не желаят само обновена социалистическа система. В републиките се засилват движенията за суверенитет и независимост, а в Русия най-видим противник на Горбачов става Борис Елцин.

Елцин е избран за председател на Върховния съвет на РСФСР през май 1990 г. На 12 юни същата година руското законодателство обявява върховенството на руските закони над съюзните. Година по-късно, на 12 юни 1991 г., Елцин е избран за президент на Руската федерация с пряк вот.

На 19 август 1991 г. консервативни партийни и държавни ръководители правят опит да свалят Горбачов и да спрат подписването на нов съюзен договор. Елцин превръща сградата на руския парламент в център на съпротивата и се появява пред привържениците си върху танк. Превратът се проваля за три дни, но Горбачов излиза политически отслабен, а Елцин се превръща в най-влиятелната фигура в Русия.

На 8 декември 1991 г. Русия, Украйна и Беларус подписват споразумение за създаване на Общността на независимите държави. На 25 декември Горбачов подава оставка като президент на СССР, а на следващия ден Съветският съюз престава да съществува.

След това започва ерата на Елцин. През януари 1992 г. правителството освобождава повечето цени и ускорява приватизацията, превръщайки прехода към пазарна икономика в основна държавна политика. Така курсът, започнал като опит за поправяне на съветския модел, завършва с неговото премахване и с раждането на нова руска държава.