В бюджетния план, изпратен до Европейската комисия на 15 октомври, не са предвидени промени в пенсионния модел, засягане на втория пенсионен стълб или пренасочване на осигурителни вноски към първия стълб. Председателят на Бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ заяви, че темата не присъства нито в документа, нито в официалната кореспонденция с Европейската комисия. Според него след изпращането на плана са разменени няколко писма, като последното е от 2 ноември и е подписано от министър Донев; Комисията трябва да одобри общите параметри на документа.

Проданов обясни, че на експертно ниво в отделните министерства могат да се разглеждат различни идеи и сценарии, но това не означава, че те са приети като правителствена политика. По думите му експертите предлагат варианти на политическото ръководство и едва ако то ги припознае, те стават реалност. Той добави, че опозицията е можела да изчака официалното представяне на бюджета, за да провери дали в него има подобни намерения, и определи разпространените твърдения като опит за отклоняване на вниманието от изборните резултати и одита.

Според него одитът не е получил достатъчно обществено внимание заради спора около пенсионния модел. Проверката показвала, че държавните финанси са управлявани без достатъчна отговорност през последните шест години, а част от решенията са били мотивирани от краткосрочни предизборни цели. Като пример той посочи увеличаването на възнагражденията, които са нараснали с над два пъти за периода, докато данъчните приходи са изоставали с 25 процентни пункта.

Проданов заяви още, че служебните правителства на Румен Радев не са изготвяли самостоятелни бюджети, а са изпълнявали вече приети финансови рамки. Изключение според него е актуализацията на бюджета през 2021 г., направена от тогавашния служебен финансов министър Асен Василев. Той посочи и разминаване между първоначалните стойности на договори и окончателно платените суми, като имало десетки подобни случаи, включително договор за текущ ремонт и поддръжка на пътна инфраструктура, чиято стойност е нараснала повече от 20 пъти.

По думите му са задържани сертификати за извършена дейност за 1,2 млрд. лв., както и неодобрени индексации за около 300 млн. лв. Става дума за дейности, извършени през 2025 г. и предходни години. Отделни данни за периода от 2020 г. до 30 юни 2026 г. сочат, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключила договори за 18 млрд. лв. при бюджет от 11 млрд. лв., а поетите ангажименти надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лв.