Разградският завод за антибиотици: от първите кристали до световен износ
Първият български пеницилин е произведен на 4 септември 1954 г., а ден по-късно в Разград е официално открит Заводът за антибиотици. Началото е поставено с постановление на Министерския съвет от 28 септември 1951 г., с което се разрешава проучването и проектирането на завод за пеницилин. По това време правителството възлага на Министерството на външните работи да поиска от СССР съветски специалисти – те трябва да проектират завода, да подготвят кадри и да осигурят машините и съоръженията. Сред проучваните градове е и Разград.
През лятото на 1952 г. в града пристига архитект Селезньов, който търси подходящ терен. Той избира място до Хисарлъшката могила – високо и незаливаема местност. И до днес се разказват легенди, че под завода е скрита златна римска колесница.
На 4 септември 1954 г. Татяна Леонтиевна и инж. Петър Стоянов изваждат първите кристали български пеницилин. Радостта е съобщена на целия град чрез вой на заводската сирена.
С годините заводът в Разград започва да произвежда над 200 вида лекарства. България става втората страна в света, която произвежда високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин. Първоначално пеницилинът е предназначен за нуждите на българското здравеопазване, но след това голяма част от продукцията отива за износ – в Русия и другите страни от бившия Съветски съюз, Западна Европа, Азия, Африка, Америка и дори Австралия. Първият износ е осъществен през 1955 г. – пеницилин за Китай.
Статията припомня и историята на откриването на пеницилина. Той е открит от шотландския учен Александър Флеминг през 1928 г., а разработката му като лекарство се приписва на нобеловите лауреати Хауърд Флори и Ърнст Чейн. Преди Флеминг обаче други изследователи описват ефекта на плесените върху бактериите – Джон Тиндал през 1875 г. и френският лекар Ернест Дюшен през 1894 г. Флеминг разказва, че открива пеницилина едно петъчно утро, когато забелязва ореол без бактериален растеж около синьо-зелената плесен върху стафилококова култура. Той заключава, че плесента отделя вещество, което потиска бактериалния растеж.