Пейо Яворов: трагичният път на поета символист
Пейо Яворов: трагичният път на поета символист
На 29 октомври 1914 г. Пейо Яворов слага край на живота си, след като приема голяма доза отрова и се застрелва. Това се случва близо година след смъртта на съпругата му Лора Каравелова и след съдебния процес и обвиненията, че той е виновен за нейната гибел. Поетът е погребан в Централните софийски гробища до Лора. По повод 105 години от смъртта му Националният литературен музей организира поклонение пред гроба му.
Пейо Тотев Крачолов, известен като Пейо Яворов, е роден в Чирпан на 14 януари 1878 г. Завършва пети гимназиален клас в Пловдив, а от 1897 до 1900 г. работи като телеграфопощенец в различни градове. Симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия, а след 1897 г. влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Редактор е на нейния легален орган вестник „Дело“, участва в Македонския конгрес и става четник. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Той е четник при Яне Сандански, съратник на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Издава и мемоарно-есеистичната книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“.
В София Яворов се сближава с кръга около списание „Мисъл“, където получава своя псевдоним от Пенчо Славейков. Поемата „Калиопа“ силно впечатлява естетите от кръга. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, а второто й издание от 1904 г. излиза с предговор от Пенчо Славейков. Работи като библиотекар и драматург в Народния театър, където създава пиесите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Пътува до Нанси, Женева, Виена и Париж, където се запознава с модерната френска поезия.
Личният му живот е белязан от силни чувства и загуби. Приятелства с Дора Габе, влюбва се в Мина Тодорова, която по-късно умира от туберкулоза в Париж. През 1907 г. излиза стихосбирката „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов е метафизична, скептична и насочена към вечните въпроси, които променят българското литературно мислене. През 1908 г. е избран за съветник в задграничното представителство на ВМОРО, а по-късно излиза антологичната книга „Подир сенките на облаците“.
При избухването на Балканската война през 1912 г. Яворов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15. Придвижва се по долината на река Места до Бяло море при Кавала, награден е с кръст „За храброст“ и става първи кмет на Неврокоп след освобождението му. През 1912 г. се венчава за Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов. Кореспонденцията им свидетелства за пламенна и бурна любов, белязана от съмнения и страсти.
На 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът пронизва слепоочието му и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от обвиненията, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. той взема голяма доза отрова и се застрелва. Творчеството му е пропито с трагизъм, породен от разочарованията в живота му, от прекратеното образование, от смъртта на Гоце Делчев, от загубата на Мина Тодорова и от обвиненията около смъртта на Лора. Смята се, че отровата и пистолетът за самоубийството са му дадени по негова молба от Тодор Александров, с когото дълго поддържа приятелство и кореспонденция.
Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 г. Домът му в София също е музей и въпреки нуждата от ремонт продължава да привлича много посетители.