Испания влиза в предизборна кампания, след като премиерът Педро Санчес изненадващо обяви предсрочни парламентарни избори за 29 ноември. Икономическите показатели на страната остават сред най-добрите в Европа, но политическият живот е в криза от месеци.

Защо Санчес поиска избори

Решението бе предшествано от тежко поражение в парламента: специалните декрети на правителството за овладяване на жилищната криза не получиха достатъчна подкрепа. Срещу тях гласуваха седемте депутати на консервативната каталунска сепаратистка партия „Junts", на чиято подкрепа кабинетът разчиташе от 2023 година. Санчес обяви, че се стреми към „много по-широко прогресивно мнозинство".

Поражението удари правителство с крехка парламентарна база. Кризата около масовата миграция към Сеута и поредицата корупционни случаи, свързани с Испанската социалистическа работническа партия, а частично и със самия премиер, допълнително обтегнаха положението. Към това се прибави случаят „Марикармен": принудителното извеждане на 87-годишната Марикармен Абаскал от жилището, в което е живяла над 70 години, превърна жилищната криза в тема номер едно. Жената почина в болницата, където беше настанена заради изтощение.

Отхвърлянето на декретите дава на Санчес възможност да се представи като защитник на наемателите, но не е сигурно дали сметките му ще излязат.

Натискът на улицата

Жилищният проблем е основна грижа за испанците вече три години. Според оценки на испанската Централна банка в страната липсват около 750 000 жилища, а до 2028 година недостигът може да надхвърли един милион. Над половината млади хора между 18 и 34 години живеят при родителите си или зависят финансово от тях. Цените на имотите растат три пъти по-бързо от заплатите, а с дял от едва 1,7 процента социални жилища Испания е в дъното на класацията в ЕС.

За движенията на наемателите плановете на Санчес не стигат достатъчно далеч. Консервативната опозиция и представители на бизнеса предупреждават, че по-строгите ограничения на наемите могат само да задълбочат проблема.

Краят на управленския модел?

От изборите през 2023 година Санчес управлява без мнозинство. Социалистите са в коалиция с левия съюз „Sumar", но разчитат основно на малки регионални партии - баската и каталунската, и най-вече на „Junts". Тази конструкция става все по-нестабилна: само през първото полугодие правителството загуби почти всяко четвърто гласуване.

Най-ясният показател за блокадата е държавният бюджет - Испания все още работи с бюджета от 2023 година, тъй като премиерът така и не успя да прокара нов. В крайна сметка „Junts" оттегли подкрепата си и по жилищния въпрос, който е в челото на обществения дневен ред след националните протести.

Кризата в Сеута

В края на юли за кратко време над 70 000 души преминаха границата от Мароко към Сеута. Правителството обяви кризата за приключена, но два месеца по-късно най-малко 10 000 мигранти остават в ексклава с 80 000 жители. Импровизиран лагер с около 3000 души бе разчистен от полицията едва в края на периода.

Кризата промени и дотогава сравнително либералната миграционна политика на Санчес. Предвижда се ускоряване на процедурите по убежище и депортациите, както и по-строги правила - мярка, остро критикувана от правозащитни организации.

Колко силна е опозицията

На пръв поглед фаворит е консервативната Народна партия. Истинският печеливш от последните месеци обаче е дяснопопулистката „Вокс", чиято подкрепа достигна 18 процента - с шест пункта повече от изборите през 2023 година. Така шансовете партиите вдясно от центъра да съберат мнозинство нарастват.

Лидерът на „Вокс" Сантяго Абаскал поставя условия за сътрудничество: предимство за испанските граждани, икономическа дерегулация и много по-твърда миграционна политика, стигаща до т.нар. „ремиграция". Така председателят на Народната партия Алберто Нунес Фейхоо ще трябва да маневрира между привличането на центристки избиратели и нуждата от партньор, който води кампания далеч вдясно.

Санчес на международната сцена

За международните медии Санчес е един от най-важните критици на Тръмп в Европа. Той се противопостави на искането за пет процента отбранителни разходи, отказа испански военни бази за войната срещу Иран и разкритикува американско-израелските удари - заради което Тръмп дори временно заплаши да прекрати търговските връзки. Същевременно Санчес противопоставя миграционната си политика на ориентираната към депортации линия на Тръмп и атакува технологичните олигарси от САЩ.

Санчес е и сред най-видните социалдемократически премиери на голяма държава в ЕС. При изборно поражение на левите Европейският съвет ще загуби един от най-силните си гласове срещу Тръмп - политик, който последователно се обявява срещу нарастващите разходи за отбрана, отстоява либерален курс в миграцията и отправя по-остра критика към Израел заради войната в Газа от повечето си европейски колеги.