Вицепремиерът по европейски средства Атанас Пеканов предупреди, че остават само 45 дни до крайния срок за изпълнение на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Той подчерта, че срокът не е индикативен, а задължителен, и призова изпълнителите да не се опитват да го отложат чрез натиск.
Пеканов остана оптимист, че България ще успее, но посочи забавяния по няколко проекта – индустриалния парк в Свищов, енергийната ефективност и проекти на БАН. Все още не е ясно какви ще са финансовите загуби, тъй като механизмът за санкции не е достатъчно прозрачен.
Той очерта три основни проблемни области. Първата е ВиК секторът, където преговорите с Европейската комисия продължават, но има напредък – Брюксел вече не настоява за бърза консолидация. Втората е реформата на Антикорупционната комисия, за която до края на август трябва да бъдат избрани комисари и осигурени бюджет и сграда.
Най-сериозният риск за петото плащане е реформата в Българския енергиен холдинг (БЕХ), която предвижда изваждането на ТЕЦ "Марица изток 2" и "Мини Марица-изток" от структурата му. Отказът може да застраши около 1 млрд. евро по Териториалните планове за справедлив преход и още 400 млн. евро по ПВУ. Максималната загуба при неизпълнение на реформа може да достигне 437 млн. евро.
Пеканов обясни, че се водят преговори с ЕК за държавна помощ за въглищния регион, като около 500 млн. евро от Фонда за справедлив преход може да се насочат към рекултивация и нови инвеститори. Средствата не могат директно да отидат за ТЕЦ-а и Мините, но се обсъжда те да участват като подизпълнители. Част от капацитета вероятно ще се запази като студен резерв.
По ПВУ остават неприети три законопроекта – за колективните инвестиционни схеми и обществените поръчки, за възобновяемите енергийни източници и за държавния служител. Пеканов подчерта, че е по-важно България да получи средствата от Брюксел, отколкото всички плащания към изпълнителите да са направени до края на август. Към момента са изплатени едва 48% от средствата.
Той прогнозира, че ЕК ще продължи модела "пари срещу реформи" и в следващия програмен период, но механизмът трябва да стане по-прозрачен, с акцент върху конкурентоспособността и намаляване на административната тежест.