В Новосибирск на училищата е раздаден учебник по патриотизъм, който предизвиква остри реакции. В него децата са призовавани да бъдат готови да умрат за родината, а хомосексуалността е приравнена с педофилията. Анимационните филми на Дисни са определени като духовно увреждащи, а европейците са наречени „крадци, убийци и лъжци“. Сред авторите има бивш свещеник, лишен от сан, и бизнесмен, обвиняван в престъпления, а много ученици определят учебника като абсурден.

Основна тема в учебника е войната в Украйна, представена като „освободителна“ и като „разплата за разкъсването“ на СССР. Авторите повтарят, че жертвата за родината е върховно благо, и противопоставят руската култура на егоцентричния Запад, където хората се стремят само към личен комфорт. Патриотът, според учебника, никога не трябва да осъжда отечеството си, дори да не е съгласен с политиката – в противен случай е предател.

Учебникът навлиза и в сферата на изкуството и обществения морал. Критикуван е филмът „Шрек“, защото рушил традиционните стереотипи, а компютърните игри и холивудските екшъни са обявени за духовно вредни. Хомосексуалността е наречена генетична мутация и е приравнена с педофилията. Свободата е дефинирана като доброволно приемане на ограниченията, които поддържат държавния строй.

Сред авторите на учебника е Сергей Федорчук, бивш министър на образованието, който е заявил пред студенти, че животът им не принадлежи на тях, а на родителите, народа и бога. Друг автор е Александър Чернейкин, бивш игумен, лишен от сан заради търговия със злато. Инициатор на изданието е бизнесменът Игор Егармин, обвиняван в Казахстан за участие в организирана престъпна група и пране на пари, който няма връзка нито с Новосибирск, нито с образованието.

В руските училища се провеждат и седмични часове по политическа просвета, в които пускат химна и обсъждат актуални теми. В програмата са включени нови предмети като „Основи на сигурността и защитата на родината“. Учениците разказват, че мнозинството не възприемат пропагандата сериозно – смеят се, мълчат и си живеят живота. Много от тях обаче не искат да останат в Русия, надяват се на край на войната и на свобода на интернет.