Пасивното пушене продължава да бъде значим фактор за глобалната загуба на здраве. През 2023 г. вторичният тютюнев дим е свързан с 1,66 милиона смъртни случая по света. Данните идват от нов глобален анализ, обхванал 204 държави и територии и периода от 1990 до 2023 г.

Около 2,71 милиарда души – 33,9% от световното население – са били изложени на вторичен тютюнев дим през 2023 г. Сред тях има приблизително 767 милиона деца на възраст 0–14 години и 1,49 милиарда жени. Оценките за изложените деца варират между 687 и 858 милиона.

Пасивното пушене е свързано с 44,8 милиона години живот, загубени заради заболявания, инвалидност и преждевременна смърт. При възрастните водеща последица е исхемичната болест на сърцето. При децата най-голям е приносът на инфекциите на долните дихателни пътища – 5,16 милиона години живот, загубени заради заболяване или ранна смърт.

Излагането на тютюнев дим се свързва още с инсулт, хронична обструктивна белодробна болест, астма, диабет тип 2 и някои видове рак – на трахеята, белия дроб и гърдата. Авторите определят пасивното пушене като значим двигател на глобалната загуба на здраве, особено чрез сърдечносъдови и детски респираторни заболявания.

Въпреки че стандартизираното по възраст разпространение е намаляло с 22,2% спрямо 1990 г., абсолютният брой на изложените остава почти непроменен. В някои региони той дори расте заради увеличаването на населението. В Субсахарска Африка ръстът е 98,5%, а в Северна Африка и Близкия изток – 72,1%.

Около 70% от световното население не е защитено от цялостни закони за свободни от тютюнев дим обществени места. Делът на хората, обхванати от такива мерки, се е увеличил от 3% през 2007 г. до 33% през 2024 г. Експертите призовават за по-бързо прилагане и контрол на ограниченията, както и за допълнителни мерки: по-високи акцизи, забрани за реклама и програми за отказване от тютюнопушенето.