На 30 септември 1879 г. в Княжество България се провеждат първите редовни парламентарни избори. Вотът е насрочен с Указ №126 на княз Александър I Батенберг от 29 август същата година и е за Първото обикновено народно събрание. На някои места изборният процес продължава и на 7 октомври.

Това са първите редовни избори за Обикновено народно събрание след Освобождението. По-ранният парламентарен вот през януари 1879 г. е за Учредително събрание, докато септемврийските избори поставят началото на редовния парламентарен живот.

Изборите се провеждат при новоприетата Търновска конституция. Според нея народните представители се избират по един на всеки 10 000 души, а право на глас имат мъжете, навършили 30 години. Избирателната активност е около 32 процента. Основните политически сили са либералите и консерваторите. Либералната партия, свързвана с Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Р. Славейков и Стефан Стамболов, печели повече от 70 процента от вота. Сред причините за ниската активност са слабата грамотност и липсата на утвърден изборен опит.

Начинът на гласуване също се различава от днешния. На места вместо с хартиени бюлетини се използват зърна с различен цвят или вид. Според доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция Архиви, това е свързано с изключително ниския процент на грамотност. В отделни случаи се гласува с боб и царевица.

Избрани са 158 депутати. Първото заседание на събранието се провежда на 21 октомври 1879 г., а за негов председател е избран Петко Каравелов. Народното събрание заседава в София, в сградата, известна като Къщата с часовника на улица Московска. Сред задачите на парламента са обсъждането и приемането на законопроекти, гласуването на държавния бюджет, данъците и държавните заеми. Политическото противопоставяне между либерали и консерватори бързо се изостря. На 24 ноември 1879 г. княз Александър I разпуска събранието.

За краткото си съществуване Първото обикновено народно събрание не приема законопроект. То остава в историята като началото на редовния парламентарен живот в България. Сред решенията му е и предложението за изграждането на храм-паметника Александър Невски.