Българските парамедици Цвятко Луджев и Ина Сталева завоюваха трето място на Paramedics Cup – международно състезание по спешна медицина, част от Европейския конгрес EUSEM 2026 в Париж. Те преминаха през три практически сценария, близки до реалната работа в спешната помощ. Във финалното класиране първите две места заеха отбори от Тайланд, а България остана трета. За Луджев класирането не е самоцел: екипът е искал да докаже, че в България има парамедици, готови да се борят за човешкия живот.\n\nТой споделя, че е тръгнал без очаквания. Българският екип е бил първият, който е имал куража да отиде и да събере опит за следващи състезания. В основата на подобни формати стои правилната преценка за секунди – разпознаване на животозастрашаващи състояния, стабилизиране на пациента и насочването му към лечебно заведение.\n\nНай-труден се оказва третият сценарий. Мъж е намерен припаднал в градина до електрическа машина от уплашената си съпруга. В главите на участниците минават най-страшните диагнози: травма от падане, комоцио, токов удар. Тогава Ина Сталева за секунди разгадава скритата заплаха – не травма, а тежък анафилактичен шок, причинен от насекомо. Бързата ѝ преценка насочва екипа как да действа незабавно.\n\nЛуджев е парамедик с дългогодишен опит, бивш военнослужещ и командос, участвал в международни мисии, а днес е и кмет на село Ивайло. По думите му кметството е до време, докато парамедикът се остава до живот – това е печат върху душата. Армията му дава дисциплина, чест и достойнство – качества, които според него днес липсват сред политиците. Спешната помощ го учи да живее, за да помага на човека в нужда, без да иска нищо в замяна. Тази палитра от качества му дава сили да устоява на една от най-неблагодарните длъжности – кмет на малко населено място.\n\nПрофесията в България обаче остава невидима. Луджев казва, че държавата обръща гръб на парамедиците, а медицинските среди често се преструват, че ги няма. Въпреки спънките и студеното безразличие, шепа парамедици продължават да се борят на първа линия в центровете за спешна помощ. На всеки останал тук се падат по трима колеги, принудени да напуснат родината. Млади, умни и способни българи спасяват чужди животи в Англия, Румъния и Германия, дарявайки бъдеще на чужденци, защото собствената им държава не им е дала шанс.\n\nКато кмет на Ивайло Луджев познава от първо лице проблема с достъпа до медицинска помощ извън големите градове. Някога всяко малко селце е имало диспансер, кабинет и фелдшер, който е бдял над живота на хората. Днес това наследство се руши. Ивайло е сред малкото благословени – само на пет километра от най-голямата болница в Пазарджик. Но сърцето му плаче за забравените села, до които линейката пътува с часове. В тези часове времето спира, близките на болния стоят на пътя и се молят за чудо, докато животът изтича между пръстите им.\n\nПодготовката за Париж също има своята невидима армия. Според Луджев победата има две лица – неговото и на Ина, но истинският отбор е много по-голям. Той благодари на Съюза на парамедиците в България за доверието и на д-р Теодор Цанков, който е вложил душа и е прекарал цялото лято в подготовка. Най-голяма благодарност отправя към 10–12 души, останали в сянка, но без които екипът нямаше да извърви и крачка. Те са отделили собствени средства, осигурили регистрации, самолетни билети и нощувки. „Те ни дадоха крила, за да полетим. Ние бяхме просто лицето, но те бяха душата на този триумф“, казва той.\n\nСлед третото място в Париж Луджев и Сталева получават покана за световно състезание по спешна медицина в Чехия през май 2027 г. Там мащабът е много по-голям: 200 отбора от студенти, 200 отбора от лекари и 200 отбора от парамедици от цял свят, обединени от мисията да спасяват човешки живот. Луджев мечтае един ден на тази световна арена да стъпи екип от български център за спешна медицинска помощ. Според него в България има невероятни и много по-подготвени специалисти, които заслужават светът да ги чуе.\n\nТой настоява държавата най-после да застане до парамедиците и ясно да признае мястото им. Те не искат да изземват чужди функции, а да бъдат рамо до рамо с една задушаваща се спешна медицина, изнемогваща под тежестта на хроничния дефицит на кадри. Болно е, че българските парамедици намират признание навсякъде по света, но не и в собствения си дом. Луджев знае тази болка от личен опит – първите му стъпки като парамедик са били зад граница, далеч от родината.\n\nКъм младите, които се колебаят заради отговорността, натоварването и условията на труд, той отправя послание да вървят смело. Преди десет години, когато решава да учи за парамедик, няма никакви гаранции, че ще може да работи професията в България. Думите на д-р Теодор Цанков – „Давай смело, завърши! Ние ще развием тази професия в България.“ – се запечатват в душата му. Благодарение на всекидневната борба на Ива Пехливанска и Съюза на парамедиците колелото се завърта. Днес Луджев вярва, че в близко бъдеще парамедици ще има в почти всеки град, готови да застанат между живота и смъртта. „Устояваме 10 години в мрак, за да донесем светлина за българските пациенти“, казва той.