След години на нормативна неяснота професията „парамедик“ вече разполага с държавен образователен стандарт, който определя обучението, квалификацията и компетентностите на специалистите. Това е първата сериозна стъпка към реалното им интегриране в системата на спешната медицинска помощ, която от години страда от остър недостиг на кадри. Според председателя на Съюза на парамедиците в България Ива Пехливанска най-важното е, че професията излиза от нормативната сива зона. За първи път има стандарт, който ясно показва как се обучават парамедиците, какви компетентности придобиват и какво могат да извършват според нивото си на квалификация. Това е голяма крачка напред, но не финалът на реформата. Истинският успех ще бъде, когато стандартът започне реално да работи в полза на пациента.
Парамедиците с трета степен ще изпълняват самостоятелно дейности като транспортиране на пациенти, наблюдение на жизнените показатели и работа по утвърдени алгоритми. При по-сложни интервенции те работят съвместно с медицински специалисти. Парамедиците с четвърта степен имат по-широк обхват: могат да извършват първоначална оценка на пациента, да оказват спешна помощ по протоколи, а при отсъствие на лекар да ръководят екип и да организират действията до предаването на пациента. Това не означава, че заместват лекаря, а че държавата най-накрая е регламентирала тяхната професионална роля.
Стандартът сам по себе си няма автоматично да реши кадровата криза, но премахва една от основните пречки пред наемането на парамедици. Министерството на здравеопазването вече изрази становище, че назначаването на парамедици на незаетите места би облекчило кадровия дефицит. Въпреки това проблемът има и финансова страна – заплащането, условията на труд и професионалното развитие са също важни за задържането на младите хора в системата.
Новият стандарт е изграден с идеята обучението да бъде съпоставимо с европейските квалификационни рамки. Предстои учебните институции да приведат програмите си в съответствие, като практическото обучение трябва да бъде достатъчно качествено. Ясната професионална перспектива би мотивирала повече млади хора да изберат професията, но без подобряване на условията и възнагражденията само нормативните промени няма да са достатъчни.
Взаимодействието между парамедици, лекари и медицински сестри трябва да се подобри чрез ясно разпределение на отговорностите. Новият стандарт не отнема компетентности от никоя професия, а определя ролята на парамедика. Целта е всеки професионалист да използва пълноценно своите знания в интерес на пациента.
България е в началото на европейския модел, където парамедиците са гръбнакът на спешната помощ. Сега правим първата необходима стъпка. Следващите са реалното включване на парамедиците в системата, ефективното използване на техните компетентности и изграждане на устойчива кадрова политика. В много европейски държави, където спешната помощ се крепи на добре обучени парамедици, смъртността е значително по-ниска. Мястото на лекаря е в болницата, а задачата на спешната помощ е да стабилизира критичен пациент и бързо да го достави до лечебно заведение.
Предстои изработването на методически указания за преходния период, привеждане на учебните програми и реално прилагане на стандарта от работодателите. Съюзът на парамедиците ще продължи да работи с институциите и да подпомага колегите. Настоява се за по-голяма публичност относно състоянието на спешната помощ – обществото трябва да има достъп до данни за кадровата обезпеченост, времето за реакция и резултатите за пациентите. Само когато тези показатели са публични и измерими, могат да се вземат правилните управленски решения.
Посочва се необходимостта от ясна държавна стратегия за развитието на спешната медицинска помощ, с публична визия за необходимите специалисти, тяхното обучение и задържане в системата. Всички промени се правят за хората, които в тежък момент разчитат на навременна помощ.