Папи Ханс, чието истинско име е Константин Трендафилов, направи откровена равносметка за съвремието и мястото на обикновените човешки норми в него. Според него живеем в толкова луда и материализирана епоха, че голяма част от хората вече не разпознават какво е нормално. Точно от това усещане се ражда създаденият от него Normal People Club – „Клуб на нормалните хора“, чрез който общува със своите почитатели. За изпълнителя да си нормален днес е като да принадлежиш към малък, ексклузивен бутиков клуб.

Нормалността за Папи Ханс започва от елементарни неща: да не проявяваш насилие, да умееш да признаеш грешката си, да проявяваш уважение и толерантност към другите. Той даде примери като това да не връзваш кучето си на двора и да го малтретираш, да не посягаш на жена си, да не крещиш на някого, след като си му отнел предимство, и да знаеш да се извиняваш.

Друга голяма промяна в живота му е все по-съзнателното стоене далеч от телефона. През последните години той почти го използва единствено за работа и за записване на идеи. Понякога осъзнава, че четири часа не е поглеждал телефона си, и се чувства много по-щастлив. Признава, че също може да попадне в капана на безкрайното скролване, но вече се опитва да се спира, защото тази реалност не му харесва.

Тази идея стои и зад предстоящия му „Тъмен концерт“. Той не възнамерява да забранява телефоните, но иска публиката да преживее случващото се, вместо непрекъснато да го записва. Според него най-хубавите спомени се създават, когато няма телефони и човек не мисли как ще покаже нещо, а просто го преживява.

В личен план изпълнителят споделя, че се намира в необичайно спокойна фаза и се чувства добре – дори се шегува, че е в „скуката на щастието“. Най-добре се чувства, когато е изцяло отдаден на работата и има конкретна цел пред себе си.

За него разделение между Константин Трендафилов и Папи Ханс практически няма. Той е категоричен, че такава граница не съществува: песните му не изразяват отделни „Папи Ханс емоции“, а универсални човешки преживявания, битки и трансформации. Колкото мисли, че Константин е той, толкова мисли, че и Папи Ханс е той. В крайна сметка не се възприема просто като име или псевдоним.