Франц фон Папен е роден на 29 октомври 1879 г. във Веркл, Вестфалия, в католическо аристократично семейство. Той избира военната кариера: учи в пруската военна академия, служи в кавалерията, а през 1913 г. е назначен за военен аташе във Вашингтон и Мексико. През 1915 г. САЩ го обявяват за персона нон грата. По време на Първата световна война е на Западния фронт и в германските сили в Османската империя. След поражението от 1918 г. се насочва към политиката и се присъединява към консервативното крило на Германската центристка партия.

Канцлер с укази и удар по Ваймар

На 1 юни 1932 г. президентът Паул фон Хинденбург назначава Папен за канцлер. Правителството му няма стабилно парламентарно мнозинство и разчита основно на президентски укази. В този период е отменена забраната за СА, паравоенното формирование на нацистите, което засилва уличното насилие. Папен участва и в т.нар. пруски преврат от юли 1932 г., с който е отстранено социалдемократическото правителство на Прусия. Така е отслабена една от последните големи демократични опори във Ваймарската република. В радиопослание от 6 ноември 1932 г. той казва, че въпросът не е дали на канцлерския стол е Хитлер, Брюнинг или Папен.

Сделката с Хитлер

След като губи канцлерския пост през ноември 1932 г., Папен започва преговори с Хитлер и убеждава Хинденбург, че нацисткият лидер може да бъде включен в консервативна коалиция. На 30 януари 1933 г. Хитлер става канцлер, а Папен — вицеканцлер. Папен и съюзниците му смятат, че малцинството нацистки министри в правителството ще ограничи влиянието на Хитлер. Планът се проваля: Хитлер бързо превръща коалиционното правителство в инструмент за диктатура, а Папен е изтласкан от реалното управление.

Дипломат на режима

През 1934 г. Папен е изпратен във Виена, където работи за сближаване между нацистка Германия и Австрия. Дейността му подпомага подготовката за аншлуса през март 1938 г. След това е посланик в Турция от 1939 до 1944 г. Там се опитва да държи страната извън войната и да предотврати присъединяването ѝ към съюзниците. Дипломатическата му кариера приключва преди края на Втората световна война.

Нюрнберг и опитът за оправдание

След войната Папен е сред обвиняемите в Нюрнберг и е оправдан през 1946 г. Ролята му за издигането на Хитлер остава сред най-спорните страници в биографията му. През 1949 г. германски съд по денацификацията го определя като тежко обременен отговорен за нацисткия режим и го осъжда на осем години трудов лагер, но след обжалване той е освободен. До смъртта си на 2 май 1969 г. пише мемоари и защитава собствената си версия за събитията. Франц фон Папен остава исторически пример за политик, който не е бил нацистки лидер, но е помогнал на такъв лидер да достигне върха. Опитът му да използва радикалното движение за консервативни цели завършва с обратното: консервативните среди отварят вратата, през която Хитлер поема пълната власт.