Според политолога Христо Панчугов първите 100 дни от управлението на „Прогресивна България“ бяха белязани по-скоро от публични послания, отколкото от конкретни действия. Правителството на Румен Радев е опитвало да убеди гражданите, че изпълнява обещанията от кампанията, но засега липсват осезаеми резултати. Акцията за „справедливи цени“ не е изяснила какво означава справедлива цена, нито е довела до механизъм за регулирането ѝ, а кампанията не е повлияла нито на поскъпването, нито на инфлацията. Борбата с олигархията също остава на ниво общи фрази.

В края на стодневния период кабинетът най-сетне представи управленска програма. В нея Панчугов вижда две крайности – свръхконкретни идеи без ясен план за изпълнение, като например изкуствен интелект във всяко училище, и твърде общи, пожелателни цели, например отстояване на националните интереси в преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС, без тези интереси да са дефинирани. Според него единствената линия в политиката е вътрешнополитическата, а външната политика става заложник на опитите правителството да изглежда добре пред своя електорат. Наблюдава се и разминаване между позициите на премиера и съпартийците му – у дома се казва едно, а в чужбина поведението е различно. Премиерът отделя много време да обяснява колко сложна е геополитическата обстановка, но не показва как смята да я управлява. Това според политолога създава усещане за хаос, безпътица и обслужване на чужди външнополитически интереси.