На 23 октомври 1863 г. в Свищов е роден Пантелей Киселов – командир, чието име остава трайно свързано с действията на Българската армия за освобождаването на Добруджа през 1916 г. Зад победите стоят не само войските, но и хората, чиито решения и личен пример допринасят за успеха.

Киселов е авторитетен командир, преминал през Сръбско-българската война (1885) и двете Балкански войни (1912–1913). От 1914 г. е началник на 4-та пехотна преславска дивизия. При мобилизацията за Първата световна война той записва в личния си дневник: „И сега няма да се откажа да се излагам на опасности, щом е нужно. Не давам цена на живота си. По-добре със слава да умра сега, отколкото по-късно мърцина…“.

На 6 септември 1916 г. войските на 4-та пехотна преславска и 1-ва пехотна софийска дивизия под общото командване на генерал-майор Киселов овладяват с решителен щурм най-важния опорен пункт на румънската отбрана в Южна Добруджа – Тутраканската крепост. С превземането на модерното фортификационно съоръжение и разгрома на 40-хилядна противникова групировка само за два дни (5–6 септември) е постигната една от най-големите победи на Българската армия през Първата световна война.

След победата при Тутракан генерал Киселов ръководи действията на 4-та пехотна преславска дивизия при настъплението на Трета армия в Северна Добруджа и преследването на противника, отстъпващ към силно укрепената линия Расово – Кубадин – Тузла. На 21 октомври 1916 г. преславци, водени от своя командир, влизат в жестоки ръкопашни схватки с врага и „на нож“ завладяват окопите при Кубадин.

Признание за командирските качества на Пантелей Киселов е повишаването му в най-високото звание – генерал от пехотата (1919).