Сценарий за далечното бъдеще

След около 250 милиона години континентите на Земята може да се сблъскат и да се обединят в един огромен суперконтинент, наречен Пангея Ултима. Според нова научна хипотеза това сливане, съчетано с по-горещо Слънце и по-високи нива на въглероден диоксид в атмосферата, може да превърне големи части от сушата в среда, негодна за бозайници.

Какво показват моделите

Вътрешността на бъдещия суперконтинент може да се превърне в огромна гореща и суха зона. Симулациите сочат, че температурите там биха направили живота на бозайниците изключително труден или невъзможен. Оценките са, че само между 8% и 16% от земната повърхност може да остане пригодна за повечето бозайници. Останалата част от планетата би била изложена на условия, надхвърлящи физиологичните им граници, особено при продължителна горещина и висока влажност.

Три основни фактора

Според сценария рискът идва от комбинацията на три фактора: по-силно слънчево нагряване в далечното бъдеще, натрупване на въглероден диоксид в атмосферата и промяна в разположението на сушата, която засилва жегата във вътрешността на суперконтинента. Именно тази комбинация може да създаде климатичен праг, след който големите сухоземни бозайници трудно биха оцелели.

Геоложка перспектива

Сценарият не е прогноза за близкото бъдеще, а геоложка перспектива в мащаб от стотици милиони години. Въпреки това изводът е, че при такава конфигурация на континентите Земята може да стане значително по-негостоприемна за бозайниците, отколкото днес.

Значение за хората

Макар да става дума за далечно бъдеще, въпросът опира до границите на обитаемостта на планетата. Човешкото тяло и телата на другите бозайници разчитат на охлаждане чрез потене и изпарение. При екстремна влажна жега този механизъм отслабва, което увеличава риска от топлинен удар и физиологичен срив.

Затова моделът на Пангея Ултима се разглежда не просто като геоложка хипотеза, а като предупреждение как движението на тектоничните плочи, атмосферата и слънчевата енергия могат да определят границите на живота в дългосрочен план. Не се твърди, че масово измиране е неизбежно във всеки сценарий, но при най-неблагоприятните условия следващият суперконтинент може да постави бозайниците пред климатичен предел.