На хълма Бунарджика в Пловдив се издига войнишка фигура с автомат, насочен надолу. Монументът е известен като „Альоша“ и е открит през 1957 г. по повод 40 години от Октомврийската революция. В източниците датата се среща като 5 май или 5 ноември, но годината е безспорна. Гранитната статуя е висока около 10,5 метра, а с постамента достига между 16,5 и 17 метра.

Прототип на войника е Алексей Иванович Скурлатов, съветски свързочник, участвал във Втората световна война. През 1944 г. той пристига в България и работи по възстановяването на телефонната връзка между София и Пловдив. В Пловдив се сприятелява с Методи Витанов, който по-късно предоставя на скулптора Васил Радославов тяхна снимка. Този образ става основа за лицето и фигурата на паметника.

Архитектурната част е дело на Борис Марков, Петко Цветков и Николай Марангозов. В скулптурния екип участват Васил Радославов, Александър Занков, Георги Коцев и Иван Топалов. Първоначалната идея претърпява промени, докато се стигне до единната фигура на войника. Изборът на Бунарджика затвърждава ролята на монумента като доминиращ знак, видим от голяма част от града.

Името „Альоша“ се налага постепенно. През 1962 г. Едуард Колмановски и Константин Ваншенкин създават едноименна песен, която става популярна в Съветския съюз и разпространява известността на пловдивския паметник. Дълго време Скурлатов не знае, че е послужил за прототип. Това се изяснява след журналистическо издирване и размяна на снимки и писма. През 1982 г. той посещава Пловдив и за първи път застава пред своя каменен образ. Днес монументът остава едновременно свидетелство за политическата епоха, произведение на монументалното изкуство и един от най-разпознаваемите силуети на Пловдив.