Палестинската автономия планира да отложи парламентарните избори, насрочени за 28 ноември 2026 г. Причината е влошаващата се политическа и икономическа обстановка, както и ситуацията със сигурността. В писмо от 8 октомври до френския външен министър Жан-Ноел Баро се посочва, че условията, при които е била определена датата, не са се осъществили. Според палестинското ръководство настоящата обстановка не позволява гарантиране на всеобщо участие, свободно гласуване и честен изборен процес.

Отлагането идва на фона на войната и разрушенията в ивицата Газа, израелските военни операции и ограниченията за придвижване на Западния бряг, както и на продължаващото разделение между основните палестински движения.

Две десетилетия без парламентарни избори

Палестинската автономия е създадена през 1994 г. като временна администрация в рамките на споразуменията от Осло между Израел и Организацията за освобождение на Палестина. Тя трябваше постепенно да поеме управлението на части от Западния бряг и Газа, докато бъде договорен окончателният статут на палестинските територии. До окончателно политическо уреждане обаче така и не се стига.

Последните парламентарни избори се провеждат през януари 2006 г. Тогава „Хамас“ печели 74 от 132 места, а „Фатах“ на Махмуд Абас получава 45. След конфликт между двете организации през 2007 г. „Хамас“ установява контрол над Газа. През 2021 г. Абас отново насрочва парламентарни и президентски избори, но ги отлага с аргумента, че не може да гарантира гласуването на палестинците в Източен Йерусалим. Противниците му го обвиняват, че избягва избори, на които „Фатах“ може да загуби.

Управление след изтичането на мандата

90-годишният Махмуд Абас е избран за президент през януари 2005 г. с около 62% от действителните гласове. Четиригодишният му мандат изтича през януари 2009 г., но оттогава президентски избори не са провеждани. Ръководството на автономията обосновава продължаващото му управление с нуждата от институционална приемственост и невъзможността да се организират избори при сегашните условия. Критиците му го обвиняват в концентрация на власт и отслабване на демократичните институции. През 2025 г. за вицепрезидент е определен Хюсеин аш-Шейх, дългогодишен високопоставен представител на „Фатах“ и един от основните посредници в контактите с Израел.

Ограничени правомощия и недоверие

Палестинската автономия не разполага с пълен държавен суверенитет. Правомощията ѝ на Западния бряг са ограничени от договореностите с Израел, който запазва контрола върху сигурността и териториалното планиране в зона С — около 60% от територията. Автономията няма собствена армия и не контролира самостоятелно външните граници и въздушното пространство. Финансовата ѝ стабилност също зависи от данъци и мита, събирани от Израел от нейно име; забавянето им периодично води до тежки бюджетни затруднения.

Абас отхвърля въоръжената борба като основен път към палестинска държавност и подкрепя дипломатическо решение. Същевременно автономията поддържа координация по сигурността с Израел — политика, която предизвиква недоверие сред част от палестинското общество. Проучване от септември 2023 г. показва, че 78% от анкетираните искат Абас да напусне поста. Изследване от януари 2026 г. отчита едва 13% подкрепа за него в хипотетична президентска надпревара в Газа.

Ново отлагане без ясен изход

Палестинската автономия остава международно признат институционален партньор в преговорите за бъдещето на палестинските територии, но липсата на редовни избори и разделението между „Фатах“ и „Хамас“ поставят под въпрос обществената легитимност на управлението ѝ. Организирането на вот е затруднено и от реални пречки, особено в Газа и Източен Йерусалим, където има сериозни проблеми със сигурността и логистиката. Ако изборите бъдат отложени, палестинците отново няма да изберат парламентарни представители в предварително обявения срок. Така почти 20 години след последния парламентарен вот кризата около легитимността на институциите в Рамала ще продължи, а въпросът за бъдещето на автономията и прехода към палестинска държавност ще остане нерешен.