Българските земи крият изключително богато палеонтологично наследство, за което напомнят поредица от впечатляващи находки през последните години. Едва преди часове приключи изваждането на поредния голям праисторически екземпляр, което отново насочи вниманието към гигантите, бродили тук преди милиони години.

Ето кои са петте най-значими праисторически създания, открити в България, как учените ги изследват и къде могат да бъдат видени.

Първото място заема вълнестият мамут, чиито останки бяха открити край русенското село Ряхово в края на юли 2026 г. Заради рекордно ниското ниво на Дунав местен жител попаднал на добре запазени кости. Спешна експедиция на Регионалния исторически музей в Русе извади долна челюст с изтрити дъвкателни зъби, бивни и бедрена кост – вероятно на младо животно. Учените смятат, че районът някога е представлявал обширно блато от последния ледников период.

На второ място е районът около Трън, който вече се смята за българския „Джурасик парк“. Деветата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН откри нови фрагменти от динозаври, костенурки и крокодилски зъби на възраст около 83 милиона години. Сред тях се открояват останки от огромни растителноядни титанозаври, достигали над 15–20 метра дължина, както и кости от хищни тераподи.

Третата забележителна находка е скелетът на дейнотериум от асеновградското село Езерово. Това е едно от най-големите сухоземни бозайници, живели някога, роднина на слоновете, висок над 4 метра и тежащ над 12 тона. Почти изцяло запазеният скелет е гордостта на Музея по палеонтология към Софийския университет.

Четвъртата категория включва фосилизирани зъби от праисторически акули, откривани в Южна и Северозападна България. Тези райони някога са били дъно на топлото море Паратетис, а сред най-впечатляващите открития са зъбите на мегалодона – най-голямата хищна акула в историята на Земята.

На пето място е богатото находище край Хаджидимово, което пази следи от късномиоценската фауна на около 7 милиона години. Там са открити хипариони – древни трипръсти коне, както и носорози, жирафи и саблезъби тигри от родовете Metailurus и Amphimachairodus.

Работата по тези фосили изисква огромно търпение. Палеонтолозите от НПМ-БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ работят всяко лято край Трън, като ръчно разчистват скалите с чукове, длета и фини четки. Седиментите се промиват през сита, за да се открият микрофосили, а крехките кости веднага се консервират с лепила и гипсови калъпи, за да бъдат безопасно транспортирани до София.

Останките от тези гиганти могат да бъдат видени в няколко музея. Националният природонаучен музей в София показва последните открития от Трън и зъби от древни акули. В Музея по палеонтология към Софийския университет е изложен оригиналният скелет на дейнотериума. Палеонтологичният музей в Асеновград разполага с богата колекция от миоценска фауна, включително саблезъби тигри, мастодонти и трипръсти коне. А в Регионалния исторически музей в Русе вече могат да бъдат видени новооткритите останки от вълнест мамут.