В края на миналата седмица Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха в Мека ново тристранно споразумение, с което се задължават да считат всяко въоръжено нападение срещу една от страните за нападение срещу всички. Този ход драстично променя баланса на силите в Близкия изток и поражда определения за „НАТО на сунитските мюсюлмани“. Споразумението надгражда по-ранен пакт между Рияд и Исламабад, а с включването на Анкара – страна с втората по големина армия в НАТО и напреднала отбранителна индустрия – тежестта на съюза нараства осезаемо. Трите държави споделят сунитския ислям, критични са към действията на Израел и заемат антииранска позиция, което ги сближава. Въпреки това анализатори посочват сериозни предизвикателства: заплахите пред всяка страна са различни – Пакистан се вълнува от Индия, Турция от споровете с Гърция и Кипър и ролята си в Сирия, а Саудитска Арабия е фокусирана върху Иран и хусите. Все още не са изяснени параметрите на общата отбрана – турският външен министър отбеляза, че формата и степента на подкрепа предстои да се уточняват. Според експерти пактът е амбициозен проект, който може да стимулира взаимните доставки на оръжие и регионалната инфраструктура за сигурност, независима от САЩ. По отношение на разширяването, Египет е сочен като естествен партньор, но според дипломатически източници Рияд не подкрепя включването му. По-вероятно е към пакта да се присъединят Катар и Кувейт, а също Сирия, Азербайджан и Йордания. Някои обаче са скептични и виждат в него по-скоро „коалиция на желаещите“, която ще расте според индивидуалните оценки за риск.