На 23 август 1939 г. в Москва е подписан договорът за ненападение между Съветския съюз и Германия, известен като пакта Молотов-Рибентроп. Документът е подпечатан от външните министри Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп в присъствието на Йосиф Сталин. Освен публичните членове, договорът съдържа и секретно приложение, с което Европа е разделена на сфери на влияние между двете тоталитарни държави.

В резултат на тези договорености към СССР са присъединени обширни територии с около 14 милиона жители, а границата на страната е преместена на запад между 300 и 600 километра. Пактът се смята за една от ключовите стъпки, довели до избухването на Втората световна война. Германия напада Полша на 1 септември 1939 г., а Великобритания и Франция обявяват война на Берлин на 3 септември, но не оказват реална помощ на Варшава. След разгрома на полската армия и падането на правителството, на 17 септември Червената армия навлиза в Западна Белорусия и Западна Украйна.

Договорът е прекратен на 22 юни 1941 г., когато Германия напада Съветския съюз. Впоследствие масовите депортации и убийства, извършени от сталинисткия и нацисткия режим, са определени като военни престъпления и престъпления срещу човечеството. През 2008 г. Европейският парламент приема декларация, с която 23 август е обявен за Европейски ден за възпоминание на жертвите на сталинизма и нацизма.

Още през декември 1989 г. Върховният съвет на СССР осъжда секретните протоколи към договора, определяйки ги като лична воля на управляващите, несвързана с желанията на съветския народ. В Голямата съветска енциклопедия е записано, че договорът е бил неизбежен избор, за да се отложи заплахата от война, и че е допринесъл световният конфликт да започне със сблъсък вътре в капиталистическия свят.