Павел Панов остава една от най-големите фигури в историята на Левски и българския футбол. Роден на 16 септември 1950 г. в София, той се превръща в символ за поколения сини привърженици, а възгласът „Пальо, ти си цар!“ дълги години събира феновете под сините знамена.

С екипа на Левски Панов записва 382 мача и 177 гола във всички турнири. Печели четири пъти шампионската титла на България – през сезоните 1969/70, 1973/74, 1976/77 и 1978/79, и пет пъти Купата на страната – през 1970, 1971, 1976, 1977 и 1979 г. През 1976/77 става голмайстор на българското първенство, а година по-късно е избран за Футболист на годината в България. Носител е и на званието „Заслужил майстор на спорта“ от 1975 г.

В европейските турнири Панов е голмайстор №1 за всички времена на Левски с 22 гола. Разписва се още при дебюта си срещу исландския Весманея. Изиграва ключова роля в двата поредни сезона, в които сините стигат до четвъртфинал. В края на 1975 г. вкарва два гола при гостуването на Дуисбург, а после вкарва победния гол срещу немците в София в 1/16 финала за Купата на УЕФА – първият случай, в който български отбор отстранява германски съперник. На 1/8 финала се разписва два пъти и срещу Аякс в София, а при дузпите показва хладнокръвие. Срещу Барселона на четвъртфинала за 5:4 отбелязва първия и последния гол в двубоя.

През следващия сезон Панов поставя началото на елиминирането на португалския Боависта на 1/8 финала в Купата на носителите на купи. През 1977 г. бележи в София и два пъти във Вроцлав срещу полския шампион Шльонск в 1/16 финала за Купата на европейските шампиони. Първият му гол в Полша остава в легендите: след подаване от Кирил Миланов той прехвърля легендарния Жмуда и от въздуха с по-слабия си десен крак заковава топката в мрежата.

„Тогава не се страхувахме от никого и можеше да се надиграваме с всеки в Европа“, спомняше си Панов. Сред крилатите му фрази остава и: „Когато Реал (Мадрид) ни победи с 1:0 на Герена, не смеехме от срам да излезем от съблекалнята, защото сме допуснали загуба у дома!“

За националния отбор на България изиграва 44 мача и вкарва 13 гола. Участник е на Световното първенство във ФРГ през 1974 г., като играе и в трите срещи на отбора. През 1969 г. печели титлата на Европейското първенство за юноши в ГДР.

След края на състезателната си кариера Панов става треньор. Започва като помощник в Левски, а през 1986 г. застава начело на сините и води отбора до 1987 г., както и от 1989 до 1990 г. Бил е наставник още на младежкия национален отбор, Ботев (Пловдив), Септември, Локомотив (София) и Родопа. Заемаше поста председател на Спортно-техническата комисия към Управителния съвет на ПФК Левски.

Легендарният нападател почина на 18 февруари 2018 г., но паметта за него остава жива сред феновете и историята на Левски.