Двадесет и пет години след 13 август 2001 г. авторът отново се връща към репортерска снимка от подписването на Охридския договор. За него тя продължава да носи много неизказани смисли за конфликта в тогавашната Република Македония и за хората, които са седнали около масата. Макар да е изминал цял четвърт век, в Северна Македония няма общовалидно тълкуване на събитията от пролетта и лятото на 2001 г. Различията не са само по етническа линия, въпреки че етническият възглед често определя оценките. На снимката личат местни и чужди политици – сред тях посредниците Джеймс Пардю и Франсоа Леотар, както и тогавашният генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън и Хавиер Солана. Авторът припомня, че Пардю е оставил спомен с грубото си отношение към курсанти албанци в полицейското училище, с което е показал, че няма да толерира колебания по изпълнението на договора.

Около масата седят петима – в центъра е президентът Борис Трайковски, който плаща цената с обвинения в предателство. По-късно загива при самолетна катастрофа край Мостар, а около гибелта му все още витаят конспиративни теории. Неговият съветник Стево Пендаровски в последния момент не се качва на самолета и години по-късно става президент. Вдясно от Трайковски е Любчо Георгиевски, който и досега не приема подписания договор, макар да съзнава неизбежността му. Следващата година губи властта от социалдемократите на Бранко Цървенковски. Вляво е самият Цървенковски, който от конфликта печели – първо премиерския пост, а после и президентския. Има и българска следа: Иван Кръстев съветва СДСМ за предизборната организация. Сред подписалите е и Арбен Джафери, албански лидер, чиято идея за консенсуална демокрация влиза в договора, но струва лична и партийна цена. Най-крайно вляво е Имер Имери, който присъства по-скоро за баланс. Авторът прибира снимката и обещава да се върне към нея догодина.