През октомври 1944 г. Охрид става сцена на рядък акт на човечност по време на Втората световна война. След като България прекратява дипломатическите отношения с Германия и се озовава във война с бившия си съюзник, германските сили започват отстъпление през Македония. На 9 септември 1944 г. по-голямата част от 15-а пехотна охридска дивизия е обкръжена при Битоля. Над 5 хиляди български офицери, подофицери и войници са пленени и отведени в лагер.

Месец по-късно, на 8 октомври 1944 г., Българската армия започва настъпателни действия в Македония. Германските войски отстъпват по направлението Битоля – Охрид – Дебър. На 13 октомври в Охрид пристига германска моторизирана колона, с която са и 25 български войници от пленения 55-и пехотен охридски полк. Възползвайки се от слабата охрана, те успяват да избягат. Охридчани не се поколебават – отварят домовете си и ги укриват.

Германският комендант капитан II ранг Майер Баумгартен поставя ултиматум: до 21 часа войниците да бъдат предадени, иначе квартал „Варош“ ще бъде унищожен с оръдеен огън. След молба на кмета Илия Коцарев идва ново условие – до 14 часа на следващия ден охридчани трябва да съберат откуп. Първоначално по половин килограм злато за всеки войник, а по-късно сумата е намалена на 10 килограма общо. Хората не предават нито един войник. Започват да носят всичко, което имат – венчални пръстени, нанизи с жълтици, обеци, гривни, златни часовници. Събират и 840 златни наполеона, но златото не достига.

Тогава свещеник Тома Каваев, придружен от църковните настоятели, поставя върху купчината позлатения кръст от старинната черква „Св. Климент“, където се пазят мощите на Климент Охридски. И казва: „Св. Климент ни е пазил и пак ще ни пази.“