Адвокат Александър Кашъмов оповести данни за разходите за охрана на Делян Пеевски от Националната служба за охрана (НСО), разкрити по съдебен ред. Данните обхващат 10-месечен период от януари до октомври 2025 г., тъй като заявлението е подадено през ноември. Заявлението е направено от гражданина Стойчо Стойчев от Добрич, а правната помощ е оказана от програма „Достъп до информация“. НСО първоначално отказва информацията, твърдейки, че представлява държавна тайна. В съдебното заседание става ясно, че дори наименованията на отделите в службата се третират като тайна.

Общата цена на охраната за посочения период е 226 680 лева. По изчисления на Кашъмов това се равнява на около 210 минимални работни заплати за миналата година, когато минималната заплата е била 1077 лева. От тази сума над 182 000 лева са за възнаграждения и бонуси. За извънреден труд в НСО не се плаща отделно, тъй като се покрива от постоянен бонус. Има и разходи за командировки.

Не е напълно ясно колко души са ангажирани с охраната. Един сержант в НСО през миналата година вероятно е получавал около 3000 лева чисто, а офицер – около 4000 лева. Съдебното решение е прецедент и може да послужи за бъдещи искания към НСО, но не означава автоматично, че подобна информация от други институции ще бъде предоставяна без съдебни дела.

Кашъмов даде пример с млади лекари, поискали информация за възнагражденията на ръководството в здравната система. От Министерството на здравеопазването са получили данни за различни позиции, но за министрите и заместник-министрите Министерският съвет е отказал информация с аргумента за защитени лични данни. По казуса вече е заведено дело.

Според адвоката има два начина за реален достъп до информация за държавни разходи – лесен чрез законодателни промени и труден чрез съдебни прецеденти. Стойчо Стойчев възнамерява да поиска допълнителна информация – от кога Делян Пеевски е охраняван, на какво основание и каква е пълната цена на охраната, включително от МВР.

Кашъмов коментира и реакцията на Пеевски, който след решението заяви, че информацията трябва да е отворена. На теория народните представители имат повече достъп, но на практика и те често получават откази и водят дела. По време на делото станало ясно, че миналата година Пеевски е получил информация от НСО, за да опровергае публични твърдения, и тя е оповестена чрез пресцентъра на „ДПС – Ново начало“. НСО обаче отрече да е давала такава информация.

Кашъмов подчерта, че не всяка информация за охрана може да се предоставя свободно, но в случая общественият въпрос е защо Пеевски е охраняван и колко струва. Само през програма „Достъп до информация“ са постъпили 139 случая на отказана информация. През 2025 г. са подадени около 18 000 заявления, като отказите са около 4%, но засягат важна информация.

Самият Стойчев се обадил на Кашъмов няколко дни след подаването на заявлението, защото започнала проверка на НАП във фирмата му. Според адвоката това не е случайно.

Беше поставен и въпросът за архивите на КПК и използването на специални разузнавателни средства. Кашъмов заяви, че проблемът със следенето е констатиран от Европейския съд по правата на човека през 2022 г., но не се прави нищо. Информацията, събрана със СРС, трябва да се унищожава, ако не служи за доказване на престъпления, но на практика не е ясно дали това се случва. След закриването на КПК през февруари 2025 г., възниква въпросът къде е отишъл архивът. Наследникът – Сметната палата – отговаря, че не разполага с информацията. От ГДБОП също има писма, че не притежават материалите. Кашъмов попита: „Кой ги притежава? В частни ръце ли е? В ДАНС ли е? Или на трето място?“ Той допусна, че част от архива може да е в ДАНС. Новият председател на ДАНС трябва да даде отговор, защото става дума за огромен масив информация, събиран от 2018 г. насам.