Пакистан, Турция и Саудитска Арабия сключиха тристранен пакт за взаимна отбрана по време на среща в Мека. Подписите положиха саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанският премиер Шехбаз Шариф. Трите държави обявиха, че всяка въоръжена атака срещу една от тях ще се приема като нападение срещу всички, а целта е да се укрепят общите интереси в сферата на сигурността.

Споразумението идва на фона на продължаваща ескалация в Близкия изток, белязана от войната между САЩ и Иран и серия от атаки срещу съюзници на Вашингтон. Саудитска Арабия съобщи за жертви след нощна атака на йеменските хуси, а според информации Рияд очаква и нови координирани удари от иракски милиции и хусите, които се смятат за съюзници на Иран.

От Пакистан уточниха, че пактът не е насочен срещу Иран, но би придобил особено значение, ако САЩ се изтеглят от региона и Саудитска Арабия се почувства по-уязвима спрямо Израел. Рияд и Анкара също изтъкнаха, че споразумението не е насочено срещу конкретна държава. Саудитска Арабия отрече и всякаква връзка с "ядрени амбиции".

Според анализатори пактът е сигнал както към Техеран, така и към Вашингтон, който все повече се възприема като ненадежден партньор. Той е сред най-ясните знаци, че Близкият изток се отдалечава от система за сигурност, организирана изцяло от САЩ. Очаква се споразумението да подкрепи амбициите на Саудитска Арабия да се утвърди като гарант на регионалната сигурност, докато Турция и Пакистан целят да увеличат влиянието си и да привлекат саудитски инвестиции.

Наблюдатели виждат в пакта реакция на новата стратегическа линия на Техеран, който иска да доминира в Персийския залив и да контролира ключови морски маршрути като Ормузкия проток и Баб ел Мандеб. За Саудитска Арабия, най-големия износител на петрол, отворените морски пътища са жизненоважни. Червено море и Баб ел Мандеб се превърнаха в алтернативни маршрути, след като Иран отново блокира Ормузкия проток през юли. Хусите, подкрепяни от Иран, наложиха блокада на саудитски кораби и заплашват навигацията в Баб ел Мандеб.

Сключването на споразумението става в момент, когато се очертава евентуален напредък по въпроса за Ормузкия проток. Техеран обяви, че е постигнал договорка с Оман за нов маршрут за транзит на кораби, но предупреди, че всяко повторно отваряне ще зависи от Вашингтон, който е наложил блокада на иранските пристанища.

Саудитска Арабия е подложена и на удари по своя територия. Хусите атакуваха петролна инфраструктура, а водената от Рияд коалиция, съюзна с йеменското правителство, обвини бунтовниците за обстрел на граничния регион Наджран, при който бяха ранени 11 цивилни. Това е най-сериозната атака от примирието през 2022 г.

Двустранният отбранителен пакт между Рияд и Исламабад беше сключен след израелски удар срещу цели на "Хамас" в Катар, а пакистански войски и бойни самолети вече са разположени в кралството. Новото тристранно споразумение не предвижда турски военен контингент в Саудитска Арабия. То се фокусира върху трансфер на технологии от Турция към Саудитска Арабия и Пакистан, обмен на разузнавателна информация и развитие на противовъздушни способности. Очаква се саудитски средства да постъпят в турската отбранителна индустрия. Турция, макар и член на НАТО, поддържа двустранни споразумения за сигурност с държави извън алианса, включително с Азербайджан, и участва в антитерористична мисия, инициирана от Рияд. Анкара има и военна база в Катар.

Пакистан и Турция от години се борят с въоръжени групировки, които определят като терористични. В Йемен Саудитска Арабия воюва повече от десетилетие срещу хусите, които превзеха страната през 2014 г. и днес контролират големи части от северната територия, включително столицата Сана. Конфликтът отново се изостри след поредни саудитски въздушни удари, въпреки неофициалното примирие от 2022 г.