Остеопорозата често се развива години без симптоми и нерядко първата ѝ изява е фрактура. Затова е важно да не се чака счупване, за да се оцени костното здраве. Сред ранните предупредителни признаци са постепенно намаляване на ръста, прегърбване и нова болка в гърба, която понякога е свързана с прешленна фрактура. Липсата на оплаквания обаче не изключва заболяването.

Кога да се търси оценка? При жени на 65 и повече години и мъже на 70 и повече години обикновено се препоръчва изследване на костната плътност, когато е клинично подходящо. При по-млади хора оценката може да е нужна по-рано при рискови фактори: преждевременна менопауза, фрактура след минимална травма, ниско телесно тегло, продължителен прием на кортикостероиди, хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм и други хронични заболявания. Решението не трябва да се основава само на възрастта.

Остеодензитометрията, най-често чрез DXA, измерва костната минерална плътност обикновено в поясния отдел на гръбначния стълб и тазобедрената област. Изследването е бързо, безболезнено и с ниско лъчево натоварване. При жени след менопауза и мъже над 50 години резултатът се оценява основно чрез T-score: над −1,0 е нормална костна плътност, между −1,0 и −2,5 е ниска костна плътност, а −2,5 или по-ниска стойност отговаря на дензитометричния критерий за остеопороза. Резултатът трябва да се тълкува от лекар в контекста на възрастта, предишните фрактури, придружаващите заболявания и останалите рискови фактори.

Остеопорозата не е само заболяване на жените след менопауза. Мъжете също развиват остеопороза и последствията от фрактурите при тях могат да бъдат сериозни. В рискови групи попадат хора с ниски нива на полови хормони, хронични бъбречни и чернодробни заболявания, нарушения на щитовидната и паращитовидните жлези, както и пациенти с продължителен прием на кортикостероиди. Риск има и при по-млади хора с хранителни разстройства, много ниско телесно тегло, нарушения в усвояването на хранителни вещества или определени хронични заболявания. При младите хора значително намалена костна плътност или фрактура след минимална травма изисква внимателна оценка за вторични причини като хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, синдром на Кушинг, хипогонадизъм, хронично бъбречно заболяване, целиакия, недохранване и дефицит на витамин D.

Фрактура след леко падане или привидно незначителна травма трябва да бъде повод за оценка на костното здраве, особено при хора над 50 години. Счупване при падане от собствен ръст може да е първият сигнал за загубена костна здравина. Това не означава автоматично остеопороза, но налага отчитане на мястото на счупването, обстоятелствата, възрастта и медицинските данни. След фрактура е важно да се оцени рискът от нова, да се прецени нуждата от остеодензитометрия и да се потърсят вторични причини. При висок риск медикаментозно лечение може да започне, без да се чака следващо счупване.

Счупванията на китка, прешлен или бедрена кост могат да са първата проява на остеопорозата. Костната загуба обикновено протича без болка. Китковите фрактури често настъпват при падане върху изпъната ръка, прешленните понякога се развиват при обичайни движения и могат да останат неразпознати, а бедрените са особено сериозни поради обездвижване, усложнения и загуба на самостоятелност. След лечение на счупването е нужен план за профилактика на следващи фрактури: оценка на костната плътност и общия риск, изследване за вторични причини, подходяща терапия и мерки срещу падания. Важна е координацията между ортопеди, ендокринолози и общопрактикуващи лекари.

Остеопорозата е хронично заболяване и лечението трябва да се планира дългосрочно. Целта не е само повишаване на костната плътност, а намаляване на вероятността от фрактури и техните последствия. Самоволното прекъсване на терапията може да доведе до загуба на постигнатия ефект и до висок риск. Особено внимание изисква денозумаб: забавянето или спирането му без подходящо последващо лечение може да предизвика бърза загуба на костна маса и повишен риск от прешленни фрактури. При някои бисфосфонати може да се обсъди терапевтична пауза, но само според индивидуалния риск и не самоволно. Пациентите трябва да обсъждат притесненията и нежеланите реакции с лекаря, вместо да спират лечението сами.

Профилактиката започва още в детството и юношеството, когато се изгражда голяма част от костния резерв. Калцият е основен градивен елемент на костите, а витамин D подпомага усвояването му и нормалната минерализация. Храненето трябва да осигурява достатъчно калций и белтъчини; подходящи източници са млечни продукти, обогатени храни и определени растителни продукти. Хранителни добавки не са необходими на всеки, а при недостатъчен прием или медицински показания. Витамин D се приема според индивидуалните потребности, като се избягват ненужно високи дози. Важни са упражненията с натоварване на собственото тегло, силовите тренировки и движенията за равновесие, съобразени с възрастта и здравословното състояние. Отказът от тютюнопушене, ограничаването на алкохола и здравословното телесно тегло също имат значение.

За намаляване на риска от падане при възрастни хора е нужна оценка на зрението, равновесието, походката и лекарствата, които могат да предизвикат замайване или спадане на кръвното налягане. В дома трябва да се отстранят хлъзгави килими и препятствия, да има добро осветление и стабилни опори в банята и по стълбите. Подходящите обувки и помощни средства при нужда също помагат. Силовите упражнения и тренировките за баланс подобряват стабилността и увереността при движение. Но не бива да се забравя лечението на самата остеопороза: дори при падане рискът от тежка фрактура може да бъде намален.

Диагнозата остеопороза не означава, че счупването е неизбежно. Съвременното лечение включва медикаменти, които потискат прекомерното разграждане на костта, и терапии, които стимулират образуването на нова костна тъкан. При много висок риск може да се предпочете анаболна терапия, последвана от антирезорбтивно лечение. Изборът зависи от тежестта на заболяването, предишните фрактури, придружаващите състояния и противопоказанията. Ефектът се проследява чрез нови фрактури, рискови фактори, придържане към лечението и при подходящи интервали повторна остеодензитометрия; в определени случаи се изследват и маркери на костния обмен. Успехът не се измерва само с промяна в дензитометрията, а с намален риск от фрактури, запазена подвижност и предотвратена загуба на самостоятелност.