България настоява в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена отделна възможност за подкрепа на маслодайната роза. Предложението бе представено на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски. Страната ни иска в Регламента за ОСП да бъде добавен нов член, който да урежда интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, финансирана от бюджета на ОСП. Абровски подчерта, че зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално производство и трудът на поколения розопроизводители, които трябва да бъдат съхранени и подкрепени. По време на заседанието участниците получиха мускалче с българско розово масло – символ на българското земеделие и традиции.

Сред другите важни за България теми министърът открои необходимостта от продължаване на преходната национална помощ. България подкрепи документ, иницииран от Румъния, заедно с Кипър, Унгария, Полша и Словакия. Според Абровски, предвид нарастващите икономически, геополитически и климатични предизвикателства, ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика.

В дискусията българската страна постави и въпроса за праговете при намалението на плащанията по интервенцията за дегресивно плащане на площ. България подкрепя доброволното прилагане на намаленията и тавана на плащанията, като предлага праговете за дегресивното плащане да се определят от държавите членки съобразно спецификите на структурата на стопанствата. Освен това страната ни иска в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност, подобно на действащите разпоредби. Това да бъде доброволно за държавите членки и обект на национално решение.

Абровски обърна внимание и на необходимостта бъдещата ОСП да осигури възможности за развитие на напояването и мащабни проекти в областта на хидромелиорациите, включително колективни и териториални системи. По думите му трябва да има и достатъчно гъвкави механизми за бързо програмиране на извънредни мерки при неблагоприятни климатични и други събития. Той постави акцент и върху гарантирана подкрепа за Системата за знания и иновации в селското стопанство (АКИС), за да се осигури непрекъснатост на съветническите услуги, иновационните мрежи и изпълнението на иновативни дейности.

Като ключов въпрос за България министърът посочи и осигуряването на подходящ преходен период и ясни правила, които да гарантират непрекъснатост и сигурност при отпускането на директните плащания след 2027 г.

Преди началото на заседанието Абровски съобщи, че България, заедно с Румъния, Гърция и Кипър, ще настоява Европейската комисия да предприеме спешни действия заради усложнената епизоотична обстановка и разпространението на чума и шарка по дребните преживни животни. Сред предложенията са актуализиране на европейското законодателство и осигуряване на европейско подпомагане и обезщетяване на земеделските стопани за загубите и ограниченията, свързани с мерките за ликвидиране на заболяванията. България настоява и Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) да проведе научни изследвания относно възможностите за използване и търговия с продукти от животни при прилагане на епизоотични мерки.