През последните часове САЩ и Иран засилиха размяната на ответни удари. Вашингтон порази три ирански петролни танкера, а Техеран атакува плавателни съдове и изстреля балистични ракети по американски военни кораби, патрулиращи близо до Ормузкия проток. Така продължаващият от месеци конфликт все по-често се разиграва в морето, а двете страни се борят за контрол над стратегическата транспортна артерия, през която преди войната са преминавали около 20 милиона барела петрол дневно — близо 20 процента от световните доставки.

Удари по танкери и ракети по самолетоносачи

Централното командване на САЩ съобщи, че негови сили са нанесли удари по три ирански плавателни съда, включително танкер край остров Харг — основният пункт, през който Иран е изнасял 90 процента от суровия си петрол преди войната. Друг танкер е бил ударен близо до Джаск, а празен съд е поразен в Оманския залив, след като на екипажа е било наредено да напусне кораба.

Според американското командване атаките са последвали изстрелване на ирански балистични ракети по самолетоносач и разрушител, които успешно са избегнали ударите. Няма пострадали американски военнослужещи.

„Ако стреляте по два от нашите кораби, ние ще наложим още по-тежка икономическа цена, като унищожим три от вашите“, заяви командващият CENTCOM адмирал Брад Купър.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) от своя страна заяви, че е изстрелял няколко балистични ракети по самолетоносача и разрушителя, обвинявайки ги в тормоз над ирански кораби и участие във военноморска блокада. Военни анализатори определиха действията като премерена ескалация, като отбелязаха, че Иран не е стрелял по обикновени кораби, а по ракетен разрушител и по самолетоносач — гръбнакът на американската кампания срещу Техеран.

Впоследствие Иран обяви, че силите му са взели на прицел три петролни танкера, плаващи по маршрут в Ормузкия проток, определен от Техеран като неразрешен, както и три свързани със САЩ плавателни съда на други места. Военноморските сили на IRGC предупредиха всички съдове в Персийския залив или близо до протока да не се поддават на заблуди от страна на американските военни и да се въздържат от всякакви подозрителни действия, целящи преминаване през неразрешени водни пътища. „В противен случай ще станете мишена“, се казва в съобщението. Иран обяви още, че е поразил безпилотен американски плавателен съд, опитващ се да навлезе в Ормузкия проток.

Флот в сянка и икономически натиск

Вашингтон твърди, че поразените ирански танкери са част от мрежа в „сивия сектор“ на стойност милиарди долари, която финансира IRGC и съюзниците му в региона. Иран отдавна разчита отчасти на „флот в сянка“, за да заобикаля санкциите и да продава петрол — източник на приходи, който придоби още по-голямо значение, след като през април САЩ започнаха да блокират иранските пристанища.

Иран на практика затвори Ормузкия проток в отговор на започналите на 28 февруари атаки от страна на САЩ и Израел. Депутатът и говорител на Комисията по национална сигурност в иранския парламент Хасан Гашгави определи ударите срещу американски военни кораби като част от екзистенциална война с Америка и изтъкна, че наложената от Вашингтон военноморска блокада изобщо не е трябвало да съществува. Според него САЩ, тъй като са далеч, не възприемат този конфликт като екзистенциален.

Междувременно Вашингтон продължава да оказва натиск върху Техеран както военно, така и икономически, за да отвори ключовия морски път. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви пакет от икономически мерки, насочени срещу финансовите интереси на Иран по света, и заяви, че Щатите ще се насочат към всички източници на приходи за Техеран, включително петрола, за да попречат на други държави и компании да търгуват с него.

Това се случва на фона на американски твърдения, че обстановката в Ормузкия проток е нормална и че десетки кораби, превозващи милиони барели петрол, преминават през него всеки ден. Бесент посочи, че наскоро са били транспортирани около 17 милиона барела суров петрол дневно. Президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ имат „пълен контрол“ над протока, макар данни на фирма за морски анализи да сочат средно едва 13 преминали кораба на ден за десетдневен период. Някои танкери прибягват до прехвърляне на товари от кораб на кораб, за да избегнат блокадата.

Цените на петрола и общественото мнение

Нападенията засилиха опасенията относно глобалните доставки на енергия и суров петрол. Фючърсите за суров петрол сорт „Брент“ затвориха на цена от 96,28 долара за барел — най-високото им ниво от 24 юли насам и значително повишение спрямо около 70 долара преди началото на войната. Цените на петрола и природния газ в САЩ също рязко скочиха, а дизелът достигна нов рекорд, покачвайки се за първи път в историята до средно 5,85 долара за галон (1,55 долара за литър).

Всичко това се случва в критичен за Тръмп момент, докато американците се готвят за междинните избори през ноември. Проучванията многократно показват, че мнозинството граждани се противопоставят на войната, която е довела и до спад в популярността на президента. Според допитване от края на август едва 31 процента от американците подкрепят войната, докато 63 процента са против нея, а одобрението за Тръмп е спаднало до 33 процента спрямо 40-те процента, отчетени в началото на военните действия.

Накъде върви конфликтът

Анализатори са единодушни, че подновената размяна на удари бележи ескалация на продължаващия шест месеца конфликт. Според Сина Азоди, директор на програмата за изследвания на Близкия изток в университета „Джордж Вашингтон“, нито една от страните няма да отстъпи, тъй като това няма да изглежда добре за тях, така че единственият вариант остава ескалацията. Ако не се стигне до политическо споразумение, войната ще продължи, възможни са грешни преценки и още цивилни жертви, особено от иранска страна. Той предупреди, че министърът на отбраната на САЩ може да изпрати още войски в региона, но Иран няма да отстъпи — ще се противопоставя на блокадата и ще налага допълнителни разходи на Вашингтон. Целта и на двете страни е да принудят другата да отстъпи, а победител ще бъде този, който понесе повече разходи и наказания.

Коментирайки стратегията на Техеран, анализаторът от Центъра за стратегически изследвания в Техеран Али Акбар Дарейни се съгласи, че атаките срещу ирански петролни танкери са сериозен проблем, който Иран не може да си позволи да остави без отговор. Според него ударите не карат Иран да се предаде, а го стимулират да реагира остро и да отвърне на удара по-сурово. Военноморската блокада, съчетана със санкциите, нанася тежки щети на страната, но Иран има планове да ѝ противодейства и вече се подготвя да пробие обсадата. „Същевременно Иран със сигурност има свои планове да гарантира, че цените на петрола ще скочат над 100 долара за барел“, заяви той.