Около 13 млн. барела суров петрол дневно излизат от района на Ормузкия проток, сочат последни оценки. Петролен анализатор изчислява потока на около 13,5 млн. барела дневно по седемдневна средна стойност. Данните отразяват увеличение на дневното преминаване на танкери, подпомогнато от американското военно командване.

Част от ръста идва от промяна в маршрутите на Саудитска Арабия. След като доставките бяха насочвани по Източно-западния тръбопровод към пристанища на Червено море, саудитската страна е върнала част от товарите през Персийския залив. Атаки срещу саудитска петролна инфраструктура са ограничили възможностите за използване на обходния маршрут.

Американските власти дават по-различна картина в зависимост от това какво точно се измерва. На 6 септември министърът на енергетиката на САЩ заяви, че седемдневната средна стойност на петрола, преминаващ през Ормуз, е малко над 9 млн. барела дневно. „Когато добавите и обходните тръбопроводи през Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, потокът от региона е по-скоро 13-14 млн. барела дневно“, каза той.

Това означава, че числото от около 13 млн. барела не винаги обозначава един и същ показател. Независимите проследяващи компании отчитат товари, напускащи зоната на блокадата или преминаващи през пролива, докато американските власти включват и доставки по алтернативни маршрути. Затова отделните оценки не могат да бъдат сравнявани директно без уточнение на периода и обхвата им.

Министърът по-рано заяви, че в отделен ден от района на Персийския залив са излезли над 20 млн. барела петрол - количество, сравнимо с обичайния дневен поток през Ормуз преди конфликта. Преди началото на военните действия през стратегическия пролив са преминавали приблизително 20 млн. барела петрол и петролни продукти дневно. Твърдението обаче се отнася до еднодневен обем за целия регион, а не непременно до устойчив среден поток само през пролива.

Възстановяването на трафика остава зависимо от сигурността на морския маршрут. Съединените щати подпомагат преминаването на търговски кораби, включително чрез дневни транзити, но частните компании продължават да отчитат по-ниски или различни обеми. Това запазва несигурността около реалния мащаб на петролните доставки и около устойчивостта на възстановяването.